Ако преди месец мислехме глобално, бяхме „граждани на света“, ситуацията днес ни даде друг урок. Тя ни показа, че няма по-сигурно място от родния дом, както и че независимо от всичко – във времена на кризи и изпитания, семейството е най-важно. За по-малко от две седмици всекидневието ни беше преобърнато на 360 градуса заради една кратка абревиатура: COVID-19.
Вирусът, който за по-малко от три месеца успя да промени света и да направи нещо, което не сме виждали в такъв мащаб досега – да сложи под карантина целия свят, ни постави пред огромни изпитания. Спряха икономики, фалираха компании, а тези които продължават да функционират, го правят дистанционно и пратиха служителите си вкъщи.
Повечето от работодателите бяха принудени да трансформират работните си процеси и да осигурят на хората си възможност да работят от разстояние, без да са съвсем подготвени за това. Феномен, които преди месеци беше немислим. Днес всеки втори пренесе работното си мястоу дома.
Home офисът вече не е само празна фраза, а нуждата от социална изолация е действителност, която роди много призиви, слоугъни, инициативи и не на последно място – стана повод за креативно народно творчество в социалните мрежи, наред със забраните на генерал Мутафчийски.
Ако допреди години работата от вкъщи се асоциираше от работодателите като начин за кръшкане и носеше много недоверие, то днес големите компании нямат друга алтернатива, защото всички трябва да сме #ОтговорниВкъщи. Много служители затръшнаха вратите в офисите си и се опитват да оправдаят доверието на своите мениджъри, защото усещането от липса на такова и наслагване на съмнения в дейността на служителите, може да бъде пагубно за колектива.
Днес малко мениджъри могат да успокоят своите служители, защото ситуацията за всички е драматична. Но тези, които успеят, трябва да знаят, че след като премине всичко това, ще имат неколкократно по-стабилни екипи от преди.
Разликата между поколенията прави тези възприятия много осезаеми. Голям процент от работодателите силно се съмняват, че служителите работят на 100% от вкъщи. Но трябва да обърнем внимание на нещо много важно.
Когато човек е в изолация, силно необходимо е да се чувства подкрепен. Той трябва да знае, че е защитен. Това е и основната роля на мениджъра днес, той трябва да покаже доверието в служителя си, дори и дистанционно.
С други думи ако работим в среда, в която доверието е понижено, връзките са слаби или са изградени на принципа само обмен на услуги, а стресът и тревожността са нещо нормално, служителите стават далеч по–уязвими. Тяхната продуктивност спада и резултатите липсват.
Доверието е като порцеланова чаша. Ако то се предаде на служителя на 100%, той всячески ще се старае да я запази цяла. Ако ли не - тя просто ще се счупи и след това, никога няма да е същата. Доверието е смазка – намалява триенето, създава условия, които улесняват много повече изпълнението.
Мениджърите днес трябва да се постараят да запазят добрите си служители. Те трябва да се грижат за изграждането на пълноценни екипи. Трябва да приемат ситуацията и да се постараят да се променят, ако изпитват трудности в нея. Промените за поколенията са различни. Едни живеят с тези промени, другите се борят с тях.
Силата на добрия мениджър е да вдъхне надежда. Тя ще е като окситоцин за екипа и хората в организацията. Едно от нещата, които не можем да направим сами, поне не особено успешно, е да се изправим срещу опасностите, които ни заобикалят. Затова е нужно да имаме помощ и съдействие от хората, които вярват в нас и ние вярваме в тях. Окситоцинът е толкова мощно оръжие, че връзките, които създаваме, не само ни помагат да победим, но и ни дават стимула да живеем по-пълноценно.
Ако ни помолят да си спомним някой от най-добрите ни дни в работата, повечето от нас биха си спомнили за проект, който им е отнел време, усилие и много ползотворна работа между колегите, но накрая е постигнат желаният резултат. Изстраданата победа е истинската победа. Тя носи резултати. Причината за всичко това е в споделянето на ползотворна емоция, в удовлетворението да работим като смазан екип, с мениджър, който вярва в хората си.
Ако до вчера развитият свят ни даваше възможност да работим не за оцеляването си, а за просперитета си, то утре нещата може да се променят. Ако до вчера разполагахме с повече от достатъчно от всичко, което ни бе необходимо, то утре може и да е различно. Най-важното днес е да дадем подкрепа и вяра на хората около нас. Те трябва да знаят, че можем да се справим. Умните мениджъри ще спасят компаниите си и ще продължат да се борят за резултати дори и в този кризисен момент, защото осъзнават, че „заедно“ е дума, в която се крие истината.