Масовото изтичане на капитал от развиващите се икономики поставя много от тях в позиция “Параграф 22” - монетарните и фискални стимули, които богатият свят отпуска, биха могли само да влошат нещата, пише в свой анализ Bloomberg.
Намаляването на лихвените проценти може да помогне на домакинствата и компаниите, но в нарастващ брой страни лихвите са толкова ниски, че те дори не могат да компенсират инфлацията - още една причина за изттеглянето на чуждестранните фондове.
Фискалната експанзия може да увеличи опасенията относно финансирането, които все още измъчват развиващите се пазари, увеличавайки перспективите за понижаване на кредитните им рейтинги и довеждайки до призиви за международна помощ.
“Трябва да се притесняваме за развиващите се пазари”, заяви Бари Айченгрейн, икономист от Калифорнийския университет. Той посочва, че освен факта, че тези страни страдат непропорционално от колапса на борсово търгуваните стоки, веригите на доставка, търговията и свитото потребление, те се сблъскват и с прекъване на капиталовите потоци.
"Първородният грях"
Айченгрейн и харвардският професор Рикардо Хаусман са известни с това, че определят финансовата криза от края на 90-те години на миналия век в Азия като “първородния грях” за прекомерното разчитане на заемите в чуждестранна валута.
Докато много развиващи се пазари работиха здраво, за да се справят с този риск - създавайки местни дългови пазари и натрупвайки валутни резерви като буфер във времена на трудности, същите стари проблеми продължават да изплуват.
Около 92.5 милиарда долара портфейлни инвестиции изчезнаха от развиващите се пазари за 70 дни, като процесът започна на 21 януари, когато коронавирусната епидемия набра скорост в Китай, сочат данни на Института за международни финанси.
Има едно голямо изключение и това е Китай, който продължава да се възползва от диверсифицирания приток, след като отвори втория по големина пазар на облигации в света за чуждестранни инвеститори. Агресивните усилия на Китай да овладее разпространението на коронавируса също помогнаха на фондовия пазар в страната да изпревари глобалните си партньори.
За останалите началото на 2020 г. беше тежко. Индексът MSCI, които измерва представянето на световните капиталови пазари в развиващите се икономики (като се изключи Китай), отчете спад от 31% през последното тримесечие, коетое доста по-бегативно представяне спрямо понижението от 21% в стойността на акциите на компаниите от развитите икономики. Валутите на Бразилия, Южна Африка, Русия и Мексико се сринаха с над 20% спрямо долара през изминалите 3 месеца.
Какво казват икономистите на Bloomberg
Ако развиващите се икономики останат замразени през втората половина на годината годината, пазарите вероятно ще тестват капацитета на централните банки при спиране на системата. При развитите икономики проблемите ще се появят дори по-скоро. В много страни зависимостта от външни средства е по-голяма, отколкото беше през 2008 г.
Паричното облекчаване рискува да влоши още повече обезценяването при валутите, като намали така наречената възвръщаемост, която помогна за наливането на чуждестранни средства в развиващите се страни.
Цената на дълга
Обезценяването на валутите е по-болезнено за икономиките в развитите страни, които имат външен дълг. Около 13-процентен дял от корпоративния дълг на развиващите се икономики е деноминиран в долари, което е понижение спрямо 15-те процента през 2009 г., сочат данни на Института за международни финанси.
Въпреки че Федералният резерв увеличи предлагането на долари в чужбина, централната банка все още не насочва вниманието си към нарастващата цена на обслужването на дълга, след като доларът поскъпна. Силно забавящите се или свиващите се икономики също ще намалят приходите си, увеличавайки необходимостта от заеми, които се разширяват благодарение на фискалните инициативи за предотвратяване на по-дълбоки спадове.
Властите ще трябва да обмислят опции като директно финансиране на компании, чиито канали за отпускане на заеми са блокирани, или централните банки ще се окажат принудени да купят правителствен дълг, за да финансират фискалните разходи, смятат икономисти на JPMorgan.
Анализатори на банката също призовават Международния валутен фонд да увеличи предоставяните кредити, за да помогне на страните в риск. Южна Африка вече сигнализира, че може да се нуждае от помощта на фонда за първи път, докато Еквадор и Замбия се стремят да реорганизират дълговете си, докато нарастват опасения за неизпълнение.