Светът е притихнал така, както никога досега. Коронавирусът се разпространи бързо и блокира глобално икономиката. Затова мнозина призовават за радикални икономически ограничения дори след кризата. Други посочват глобализацията за виновна за факта, че вирусът се е разпространил изобщо. Всъщност глобализацията е жертвата в дебата за вината и невинността в условията на настоящата световна здравна криза, пише в свой анализ за Die Zeit проф. д-р Карл-Хайнц Паке, преподавател по икономика.
"Историята на човечеството също е история на неговите болести. Първите сведения за епидемия датират от 430 г. преди новата ера. По това време епидемията в Атина е взела живота на около една четвърт от населението на Атина. През 14 век чумата е покосила 25 млн. души в Европа и Азия. През 1519 г. до осем милиона души в Централна Америка са починали от едра шарка. А испанският грип засяга най-малко 25 милиона европейци, американци и азиатци след Първата световна война. Много преди интензивната глобализация през втората половина на 20 век епидемиите и пандемиите са причинили милиони смъртни случаи по целия свят. Било е въпрос на време опасна болест да се разпространи в глобално свързания свят. Въздушният транспорт днес направи възможно хората от три континента да се заразят само за 24 часа", се посочва още в анализа.
Това означава ли, че глобализацията трябва да бъде ограничена или пренебрегната? Според автора отговорът е категорично отрицатален. "Над тридесет милиона души са починали от ХИВ/СПИН от 70-те години насам. ХИВ инфекцията бе сигурна смъртна присъда преди години. Ако носителите ѝ могат да живеят разумно нормален живот днес, то това е в резултат на глобалните изследвания. Когато лекари от цял свят пътуват до Западна Африка, за да се борят срещу вирусната хеморагична треска ебола, това пак е постижение на международното сътрудничество. И ако маските, респираторите и дезинфектантите могат да бъдат изпратени навсякъде само за няколко дни, това е възможно отново благодарение на глобалната ни инфраструктура", посочва още Паке.
Преподавателят по икономика разкрива още, че през Средновековието, в условията на далеч по-слабо наситен мрежов свят, епидемиите са довели до милиони смъртни случаи. "Фактът, че днес едва ли познаваме бедствия с такъв мащаб, не е резултат от национални решения. Напротив - това е белегът на глобалното сътрудничество в компании, университети и наднационални организации като СЗО. Затова вместо да изпадаме в средновековни модели на изолация, трябва да мобилизираме засилено политическо, икономическо и научно сътрудничество по време на коронавируса, опирайки се на науката и бизнеса. Именно това би дало добър резултат. Някои компании трансформират бизнес модела си в производство на дезинфектанти и респиратори", отбелязва Die Zeit.
Без съмнение повече гъвкавост и приспособимост биха били за предпочитане например във фармацевтичната индустрия, смята проф. д-р Карл-Хайнц Паке.
"Важно е необходимите процедури за тестване и ваксини да са приложими бързо в условия на пандемия, както е сега. За това е достатъчен своеобразен държавен план за извънредни ситуации, разработен съвместно с бизнеса и частично субсидиран от държавата. Глобализираната производствена структура в повечето отрасли ще остане незасегната", изтъква той.
"За съжаление, справянето с вируса на политическо ниво показва колко сме се отдалечили от принципите на солидарност и взаимопощ. Не е изненадващо, че противоречивият американски президент Доналд Тръмп се отказа от цялото международно сътрудничество и би предпочел да изгради стена срещу коронавируса".
"Тревожно е обаче, че Европейският съюз, в идеологията си застъпник на мултилатерализма и политическата интеграция, показва признаци на безпокойство. Европейските държави прибързано затварят границите, спъват веригите за доставки и оставят жизненоважни лекарства извън страните. От Китай вече пристигат лекари и медицинско оборудване в най-засегнатите италиански региони, докато европейските страни все още спорят за забраните за износ. А Европейската комисия трябва да наблюдава безпомощно как националните държави изземат всички функции и все повече обезсмислят компетенциите на европейските институции", уточнява преподавателят по икономика.
Карл-Хайнц Паке поддържа тезата, че на глобализацията винаги трябва да се гледа цялостно.
"Едно от основните ѝ послания е, че компании, държави, институции и граждани поемат международна отговорност и работят заедно в полза на всички. В рамките на настоящата здравна криза мнозина са се отказали от този модел. Но истината е, че глобалното сътрудничество е единственият шанс в борбата срещу болестите по света, сред които е и коронавирусът", обобщава авторът.