Коронавирусът ще промени начина ни на пазаруване, пътуване и работа за години напред

Всеки икономически шок оставя някакво наследство и коронавирусът няма да се различава от това. Голямата депресия определи моделите на потребление за десетилетия. Хиперинфлацията във Ваймарската република все още витае над германската политика, пише в свой анализ Bloomberg.

Последната финансова криза през 2008 г. предизвика такова отражение върху зрелите демокрации, че те все още се възстановяват, а работниците все още усещат слабия темп на нарастване на заплатите.

Този път има извънредна ситуация за общественото здраве, която разтърсва световната икономика. Само за няколко седмици, хората в засегнатите райони, свикнаха да носят маски, да се запасяват с най-необходимото, да отменят социални и бизнес събирания, да отменят плановете си за пътуване и да работят от вкъщи. Дори държави със сравнително малко случаи на заразени с коронавирус вземат много предпазни мерки.

Следите от подобни навици ще се усещат дълго, след като вирусът бъде изолиран, а това ще ограничи сериозно търсенето на различни стоки и услуги. От страна на предлагането международните производители ще са принудени да преосмислят от къде да купуват и произвеждат своите стоки, ускорявайки започналата промяна след търговската война между САЩ и Китай.

В света на бизнеса ще се увеличат възможностите за работа от вкъщи.

Още по темата

Тръмп обяви извънредно положение в САЩ заради коронавируса

31 са общо случаите на COVID-19 в България

Единственият инструмент за забавянето на коронавируса е забавянето на растежа

Най-големите пандемии в историята - четири примера как реагира икономиката

„След като бъдат създадени ефективни политики за работа от вкъщи, то те вероятно ще продължат да се прилагат и занапред“, коментира Карън Харис, управляващ директор на консултантската компания Bain’s Macro Trends Group в Ню Йорк.

Университетите, засегнати също от забраната за пътуване, ще трябва да се подготвят още по-добре, за да продължат да обучават студенти онлайн. В противен случай наложените ограничения могат да доведат до закриването им.

Туристическият сектор ще понесе най-сериозният удар, тъй като полетите, круизите, хотелите ще трябва да се справят със сериозния отлив на пътуващи. Определено ще отнеме известно време преди секторът, който наема около един на всеки десет души, да се възстанови.

Коронавирусът освен това преобърна перспективите на икономическата политика и създаде нови приоритети. Централните банки отново са в авариен режим, докато правителствата се опитват да осигурят допълнителни средства, за да подпомогнат засегнатите сектори. Хигиената вече приема нови измерения и дори Сингапур планира да въведе задължително стандарти за почистване.

„Този вирус е безпрецедентен по отношение на характера си на несигурност и социалното и икономическото си въздействие“, коментира Казуо Мома, бивш управител на Японската централна банка. Според него по-строгият контрол на границите и трайните промени в моделите на работа и пътуване до работното място са само част от промените, които дълго след изолирането на вируса, ще продължават да оказват влияние на икономиката.

В Китай, където вирусът за първи път се появи в град Ухан в края на миналата година, вече е наложена пълна забрана за търговия и консумация на диви животни на фона на предупрежденията, че коронавирусът е преминал от животните към хората. Очаква се да бъдат въведени допълнителни строги хигиенни правила, които ще накарат все по-голяма част от потребителите да се насочат към онлайн пазаруването.

Друг анализ показва, че се забелязват ясно изразени незабавни промени в здравеопазването, като все повече прегледи се извършват чрез онлайн каналите, за да се избегне рискът от замърсяване в препълнените чакални и отделения.

Правителствата пък би трябвало да започнат да отделят много повече средства за здравеопазване, за да се избегнат огромните разходи, свързани с епидемиите.

„Глобалната общност би трябвало да инвестира много повече за превенция в бедните страни“, коментира Уоруик Макибин от Australia National University. Той е автор и на предишен анализ, според който епидемията от SARS през 2003 г. е отнела 40 милиарда долара от световната икономика.

Така ли иначе трудно е в момента да се правят оценки на последиците от разпространението на коронавируса, но има и анализатори, които смятат, че голяма част от икономиката ще се върне в някакъв момент към обичайните си бизнес практики.

Фабрицио Пагани, бивш съветник на министър-председателя на Италия, проследява какво се случва при предишни шокове.

„Шокът в доставките на петрол през 70-те години доведе до първите усилия за енергоспестяване и ефективност“, обяснява Пагани. По неговите думи финансовата криза, от своя страна, е довела до радикална регулаторна рамка в банковия и финансовия сектор.

Този път Фабрицио Пагани очаква промени във всичко - от онлайн училища и дистанционно обучение до индустрията, когато съществуващите бизнес модели се променят.

„Brexit, търговската война между САЩ и Китай, а сега и COVID-19 може да прекрои световните производствени вериги за доставки“, обяснява Майкъл Мърфи от университета в Южна Каролина Darla Moore School of Business.

По думите на Джеймс Баутън, който в продължение на десетилетия е работил за Международния валутен фонд само в условията на криза правителствата са в състояние да обединят хората, за да приемат необходимите, но болезнени реформи.