Защо Кристин Лагард се интересува от вашия дом?

Включването на разходите за жилище в прегледа на стратегията за парична политика е амбициозна цел на ЕЦБ

15:40 | 9 февруари 2020

Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

Европейската централна банка се сблъсква с много трънливи проблеми, тъй като се впуска в преглед на стратегията си за парична политика за първи път от близо две десетилетия. От определянето на целта за инфлация до ролята на ЕЦБ в борбата с промените климата, ще бъдат изпитани прочутите дипломатически умения на президента й Кристин Лагард, пише Фердинандо Джулиано в анализ за Bloomberg.

Един от аспектите на прегледа обаче трябва да докаже непротиворечив: ЕЦБ трябва да свърши по-добра работа, като включи разходите за жилище в своето определение за инфлация.

В момента централната банка има много тесен поглед върху това какво представляват разходите за жилище. „Хармонизираният индекс на потребителските цени“ включва само наем, който се плаща от наемател на наемодател. Това измерване пропуска жилищните разходи, платени от собствениците. Тъй като само една трета от населението на страните в еврозоната е под наем, а две трети живеят в жилище, което са купили или наследили, това е голям пропуск.

ЕЦБ заяви, че ще разгледа внимателно проблема. Прегледът на нейната стратегия за парична политика, който започна през януари, включва „количественото формулиране на ценовата стабилност“, което също означава как да се измери инфлацията. Филип Лейн, главният икономист на ЕЦБ, беше още по-конкретен. „Ние от ЕЦБ бихме се съгласили, че трябва да има по-голяма тегло на жилищата“, каза той пред Financial Times тази седмица.

Концептуалната трудност с включването на разходите за жилища в индекса за инфлацията е двойна. За начало жилищата не са само форма на потребление. Някои хора купуват имот за инвестиция. От тази гледна точка, жилищата не се различават от другите класове активи като акции. Мандатът на ЕЦБ включва стабилност на цените, без да стимулира или задържа цените на активите (въпреки че централната банка трябва да има предвид и финансовата стабилност).

Второ, измерването на потреблението на жилища е различно от останалите стоки: Потребителят купува дом в даден момент и след това се радва на плодовете на тази покупка в продължение на много години. Следователно използването на обикновен индекс на цените на жилищата ще изкриви донякъде картината.

Вместо това ЕЦБ трябва да приеме, че собствениците плащат наем на себе си и после да включи тази стойност. Това изчисление вече е част от оценката на брутния вътрешен продукт в целия свят. То е включено в дефиницията на инфлация, която други централни банки, като например Федералния резерв на САЩ, използват за своята парична политика.

Ефектът от такава промяна би бил вдигане на теглото на жилищата в кошницата от стоки и услуги, които ЕЦБ наблюдава, за да определи инфлацията. В момента теглото на разходи за жилище е 6.5%, докато в САЩ е повече от 30%. И тъй като разходите за жилище се увеличават малко по-бързо от други позиции, това също би увеличило размера на измерената годишна инфлация с около 0.2-0.3 процентни пункта, сочат различни оценки.

Някои се опасяват, че извършването на такава промяна би подкопало доверието на ЕЦБ. Централната банка се бори да постигне целта си от под, но близо 2% инфлация. Включването на разходите за жилище може да доближи инфлацията до целта, което да повдигне обвинения, че ЕЦБ би отговорила на собствените си потребносту по този начин.

В бъдеще може да има моменти обаче, когато скок в разходите за жилище може да затрудни задачата на ЕЦБ да постигне целта си за инфлация. И тяхното добавяне не трябва да влияе толкова много на общия индекс.

Плюс това е възможно ЕЦБ да промени целта си за инфлация до точно 2% - привеждайки я в съответствие с Фед, Английската централна банка и Японската централна банка. Ако това се случи, може да се постигне балансиращ ефект от добавянето на разходите за жилище: целта ще се измести към по-висока инфлация, но ще е направено нещо за нейното ускоряване.

Всъщност това може да направи увеличаването на целта за инфлация по-приятно за онези, които се страхуват, че тя ще бъде твърде висока. Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк и един от най-яростните членове на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви тази седмица, че иска „реалистична и перспективна“ цел, но добави, че „не може да се спори“, че въпросът за разходите за жилищата, които се ползват от собствениците им, трябва да бъде разгледан.