Довиждане Великобритания, добре дошли нови Brexit проблеми

Кратко проучване на вестниците в Европа през тази седмица преди дълго планираното напускане на Великобритания от Европейския съюз в петък показва, че няма разбиране за това решение, а фокусът се измества към това, което предстои, пише в свои анализ Bloomberg.

Brexit е първият път, когато следвоенният съюз губи свои член, при това една от трите най-големи икономики. И все пак акцентът досега беше върху предизвикателствата пред Великобритания, а не върху тези пред континента. Все пак европейските държави представляват осем от 10-те най-големи търговски партньора на страната.

Много време и енергия бяха изразходвани за тежкия процес по Brexit, след като избирателите решиха Великобритания да напусне най-големия търговски блок в света на референдума през 2016 г., изправяйки се срещу съветите на тогавашното правителство, Английската централна банка и дори на американския президент Барак Обама. Много по-малко енергия е насочена към това, което предстои.

За премиера Борис Джонсън, насърчен да доведе Brexit до край след силната си електорална победа през декември, целта е „Глобална Великобритания“, способна да сключва търговски сделки според собствените си усилия, без да прибягва до Брюксел и 27-те страни членки на ЕС. Това обаче ще носи след себе си тежки избори, както показа решението на парламента, начело с Джонсън, да не се съобрази с исканията на САЩ и да позволи на китайския производител на телекомуникационно обслужване Huawei да участва в изграждане на части от следващото поколение мобилни мрежи на страната.

Поставяйки на една страна Обединеното кралство, орящо собствената си бразда, необвързанo от ЕС във време на силно съперничество между САЩ и Китай, предизвикателството ще бъде да се измисли цял нов набор от политически и икономически приоритети, за да успеят търговските преговори.

Великобритания трябва да разработи „по-ясна идея за това, какво иска да постигне в независимата си търговска политика“, пише в блог пост Сам Лоу, старши научен сътрудник в Центъра за европейска реформа в Лондон.

„Търговските споразумения трябва да са нещо повече от политически трофеи“, каза Лоу. „Те трябва да имат цел, независимо дали е икономическа или геополитическа, и да работят като продължение на цялостната държавна политика, а не да бъдат изолирани договорки.“

Президентът Доналд Тръмп многократно е казвал, че има желание да сключи търговска сделка с Великобритания. За Джонсън обаче този въпрос не е само икономически или финансов, а се отнася и до теми, свързани с Иран, например.

Очаква се Джонсън да започне търговски преговори със САЩ, преди да започне преговори с ЕС, съобщи вестник Telegraph този месец. Но за Джейкъб Киркегард, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics (PIE) във Вашингтон, ангажиментите на правителството на Обединеното кралство да поддържа забраните за внос на говеждо месо, обработено с хормони в САЩ и хлорирано пиле и да се придържат към позицията на ЕС за запазване на ядрената сделка с  Иран, „подкопават перспективите за смислено споразумение за свободна търговия “, казва той в блога на PIE.

Джонсън също така ще трябва да балансира между откритото агресивно поведение на Тръмп към Китай и желанието за създаване на двустранно икономическо споразумение с Пекин, понастоящем четвъртият най-голям търговски партньор на Великобритания.

Налице са и сложни отношения с бившите колонии и територии на Британската империя, включително Индия, Канада и Австралия.

Япония също е сред страните важни за Великобритания в областта на търговията. Само за пример, Nissan управлява най-големият автомобилен завод на Острова.

„Всички тези взаимоотношения трябва да бъдат обновени, да има съгласие или противопоставяне по различни въпроси. Това ще изисква вътрешни и търговски компромиси, за които британската общественост е безнадеждно неподготвена“, посочва Сам Лоу.

В Европа Германия е най-големият търговски партньор на Великобритания, но за колко дълго време – това е по-скоро политическо, отколкото икономическо решение, което до голяма степен е в ръцете на Джонсън.

Германското списание Der Spiegel публикува тази седмица нови данни, показващи, че износът на Германия към Великобритания за периода януари - ноември миналата година е спаднал с 4% в сравнение със същия период на 2018 г. Така Великобритания от петия по големина търговски партньор на Германия вече пада до седмо място. Нещо повече, това се случи с нарастването на продажбите на други места в Европа, което означава, че Германия все по-малко разчита на пазара на Острова.

Brexit вече е факт и ефектите от него започват да се проявяват.