Изтича времето на Ангела Меркел, в което тя може да направи нещо за германската икономика, пише в свой анализ Bloomberg.
В последната пълна година от мандата на Меркел икономическите проблеми на Германия се задълбочават и възниква въпросът дали тя има визия и енергия да стимулира растежа. Способността на страната да продължи да е двигател на Европа изглежда уязвима, тъй като формулата й за успех в следвоенния период се проваля.
Мощните германски производители на автомобили не успяха с необходимата скорост и силата да преминат към електрически превозни средства, и се мъчат да наваксат. Междувременно атаките на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу глобалната търговска система заплашват германския модел, основан на износа.
Страната, която Меркел управлява, може да се похвали с рекорден бюджетен излишък и се радва на непрекъснат растеж от почти десетилетие, но през 2019 г. тя беше на косъм от рецесия и отбеляза най-бавното си разрастване от половин десетилетие. Освен ако не успее да спре забавянето, канцлерът рискува да завещае на своя наследник икономика, чиито най-добри дни вероятно са в историята.
На теория, Меркел все още има около 18 месеца, за да управлява преди лятната почивка на 2021 г. да отбележи началото на следващата предизборна кампания и края на периода, в който тя реално може да направи нещо.
Междувременно канцлерът изглежда по-фокусиран върху външнополитическите предизвикателства пред Европа, като войната в Либия и ядреното споразумение с Иран. За жителите на Германия обаче перспективите за забавяне на растежа изглеждат притеснителни. В глобално проучване сред 26 страни, проведено от Edelman, Германия се подрежда на трето място по отношение на потребителските настроения, като едва 23% от анкетираните са оптимисти за бъдещето на икономиката.
Автомобилният сектор и индустрията в страната се сблъскват с редица предизвикателства, включително адаптиране към по-благоприятни за климата политики.
Преходът към производство на електрически автомобили може да застраши половината от работещите 834 хил. души в сектора, сочат данни на правителствена работна група. В отговор на този риск Меркел предлага субсидии за заплати на работниците с цел предотвратяване загубата на работни места. Но индустрията е изправена пред геополитически предизвикателства, както и пред технологични. Заплахите на Тръмп за въвеждане на мита за вноса на автомобили от Европа дори зачестиха напоследък.
По-големият страх в Берлин е, че президентът на САЩ, след като сключи сделка на фаза едно с Китай, ще премести фокуса си към Европа. Има проблеми и по отношение на изграждането на комуникационни мрежи от ново поколение в Германия от страна на Huawei.
Само за сравнение, през далечната 2005 г. Меркел се появи в Давос като връх на изборния й успех, когато Германия все още беше наричана „болният човек“ на Европа. Тогава тя обеща 100-дневна програма от мерки от намаляване на разходите за труд до понижаване на корпоративните данъци.