Бившият гувеньор на Фед Алан Грийнспан коментира пред Bloomberg паричната политика в световен мащаб, към какво е насочена тя, както и основният проблем, пред който смята, че са изправени икономиките в наши дни. Грийнспан описа спиралата, която според него е довела до назряването на проблема.
Английската централна банка остави лихвите непроменени, Фед направи същото, както и Японската централна банка. В момента всичко се върти около централните банки. Всяка една от тези централни банки, какъвто и да е подходът ѝ, е фокусирана върху растежа и проблема да поддържа растежа. Съгласен ли сте, че това е фундаменталният проблем и ако да, какво трябва да се направи по въпроса?
Със сигурност това не е фундаменталният проблем за централните банки. Фундаменталният проблем за тях е да поддържат стабилна валута и доста се отдалечихме от това. Вместо това искаме от централните банки да правят много от това, което трябва да прави фискалната система. Проблемът, с който се борим в последните години – стагнацията, е фискален проблем, а не монетарен. Шокиращото в данните е, че производството за единица време, или с други думи ръста в производителността, средно за последните 5 години, за на практика всички развити страни и сериозна част от развиващите се, е по-нисък от 1%.
Значи проблемът, който срещат, е производителността?
Производителността е проблемът, пред който са изправени, и в основата си това е фискален проблем. Не навсякъде е като в САЩ, но най-добрият начин за справяне с проблема е да се разбере защо има дефицит в икономическата активност.
И защо има такъв?
Най-вече, защото по-дългосрочните активи, тези, които са най-рисковите за инвестиции, бяха доста сериозно съкратени. Строителството извън жилищния сектор, заедно с дългосрочни активи от всякакъв вид, бяха потиснати.
Заводи и съоръжения, неща от този тип?
Най-вече да. Но дори и при активи, като недвижимо имущество, имаше сериозно съкращение заради риска от това какво може да се случи след 10-15 или 20 години, който е толкова висок. Във Фед го наричахме времевата структура на лихвените проценти, която е много добър индикатор за това как се дисконтират печалбите в зависимост от това кога се очаква да се появят. Времевата премия нарасна много рязко. Разликата в доходностите между 30-годишните американски ДЦК и 5-годишните ДЦК достигна най-високото си ниво в историята на Америка преди няколко години, 2 или 3 години. Оттогава спредът не се е свил значително и това на практика ни казва, че всички дългосрочни активи имат много ниска настояща стойност. Затова корпоративният мениджмънт просто не иска да инвестира в такива проекти.
Ако това е проблемът, какво може да бъде направено, за да се справим с него?
Фундаменталният проблем, ако задълбаем в данните, е фактът, че праителствените програми за финансова помощ ще растат напълно независимо от възможността да се финансират. А възможността да се финансират е до голяма степен свързана с БВП. Трудно е да се каже с точност, но съществуващите правителствените програми в САЩ вероятно имат нужда от ръст на БВП от 3%-4%.
Само, за да се плати за тези програми?
В контекста на приходите, които получава правителството под една или друга форма за финансиране на своите програми, без значение в коя част на разходните пера влизат те, изискват икономически растеж близък до 4%. В момента в САЩ сме на ниво от 2% и ги постигаме трудно. Затова се получи значителен спад в спестяванията в обществото. Брутните вътрешни спестявания като процент от БВП бележеха спад през години на-вече защото правителствените програми бръкнаха в тях. Един от начините, по които можем да го видим, е това, че сумата на разходите за правителствените програми плюс брутните вътрешни спестявания, които в основата си са спестявания на домакинствата и бизнесите, сумата на тези две пера като процент от БВП, остава сравнително непроменена от 1965. Това ни казва, че на всеки долар, с който растат правителствените програми, сме загубили 1 долар в брутни вътрешни спестявания. А брутните вътрешни спестявания водят до брутни вътрешни инвестиции, а те от своя страна са ключовият елемент за ръста в производителността. Тази верига, започваща с невъзможни за финансиране правителствени програми, ни доведе до стагнация в ръста на производителността.
Най-просто казано вместо да инвестираме във фабрики и съоръжения – дългосрочни капиталови активи – ние харчим тези пари за правителствени програми.
Абсолютно. Точно това е проблемът. Интересното е, че при администрациите на републиканците правителствените програми средно са нараснали с повече спрямо периодите, когато са управлявали демократите.
В крайна сметка това е Вашата партия.
Това е моята партия. Искам да обърнете внимание на това колко се дискутира този въпрос в кампанията в момента. За това трябва да говорят. Проблемът е, че правителствените програми са недосегаеми в американската политика. Щом ги докоснете, губите.