Дните на силния долар изглежда са преброени, макар и това да не изглежда точно така в момента, пише в коментар за Bloomberg Конор Сен.
Ако доларът отслабне, можем да видим по-траен и стабилен растеж в САЩ, който иначе започна след приключване на финансовата криза.
Ето и факторите, които биха могли да доведат до отслабване на долара: Федералният резерв даде сигнал, че ще изчака истинско прегряване на пазара на труда преди да повиши лихвите, изборната победа на консерваторите във Великобритания даде повече яснота за това какво следва около Brexit, а това като цяло повиши стойността на паунда, САЩ и Китай пък са все по-близо до търговска сделка.
Възходящият тренд на долара започна през юли 2014 г. - седем месеца, след като Фед започна постепенно да намалява програмата за количествени облекчения, която беше използвана за борба с Голямата рецесия. В този момент фокусът на пазарните участници се насочи към това кога Фед ще започне да повишава лихвите. На срещата през юни 2014 г. Фед прогнозира, че ще повиши лихвените проценти три или четири пъти през 2015 г.
Очакванията за по-строга парична политика в момент, когато останалите световни икономики бяха все още слаби, а централните банки държаха лихвите близо до нулата, доведоха до поскъпване на долара с 25% през следващите 18 месеца. По същото време имаше срив в цената на петрола и други борсово-търгувани стоки, сътресения на развиващите се пазари и спад в глобалното производство. Това осуети плановете на централните банкери от Фед, които вярваха, че ще видят сигнали за пълна заетост и инфлация още през 2014 г. Отчасти именно заради силата на долара и слабостта при суровините предпочитаната мярка за инфлацията на Фед се ускори до 1,7% на годишна база през юли 2014 г. Но до декември 2015 г. тя се забави до 1,1% на годишна база - доста под целта на централната банка от под 2%.
Глобалното възстановяване, започнало в началото на 2016 г., започна да обръща възходящия тренд при долара. Но референдума във Великобритания за Brexit, който доведе до значителен спад при британската лира, повиши търсенето на долара заради това, че е възприеман като актив убежище.
Междувременно, започвайки през 2015 г. и продължавайки до края на 2018 г., Фед повиши лихвените проценти от малко над нулата до 2,5%, което направи активите на САЩ по-привлекателни и увеличава търсенето на долари с инвестиционна цел. И тогава, през 2017 г. президентът Доналд Тръмп започна търговска война с Китай, което доведе до ново засилване на долара и забавяне на инфлацията.
В момента обаче сякаш се намираме в нова среда, в която доларът най-накрая може да се понижи, посочва още Конор Сен в анализа си. И това може да бъде тласъкът, от който световната икономика има нужда, за да премине на по-висока предавка през 2020 г. Движенията при долара освен това имат мултиплициращ ефект.
Силният долар има склонност да понижава цените на суровините, да отслабва растежа на развиващите се пазара и да прави американските работници и индустрии по-малко конкурентоспособни на световния пазар.
Слабият долар прави обратното. По-високите цени на вноса ще помогнат на Фед да постигне целта си за инфлация от 2%. По-слабият долар също така би направил американските продукти по-конкурентни на световните пазари и би могъл да доведе до ускоряване на ръста на заплатите.
Сега все повече парчета от пъзела се подреждат така, че доларът да отслабне на фона на политиката на Фед, по-голямата сигурност около Brexit и намаляването на търговското напрежение. На този фон САЩ са в добра позиция да се върнат към среда на по-стабилен растеж.