Защо Норвежката централна банка понижи основната лихва

На 17 март Норвежката централна банка понижи основната лихва с 0,25% до ниво от 0,5%, като сигнализира, че може да има нови понижения до края на годината. Какво се крие зад решението на институцията? Гуверньорът Йойстейн Олсен коментира пред Bloomberg.

Днес Вие понижихте лихвата до 0,5% и сигнализирахте, че предстоят още разхлабвания в бъдеще.  Можете ли да ни кажете какви притеснения имате по отношение на норвежката икономика, които са предизвикали дискусията за това, че негативните лихви представляват възможност?

В краткосрочен план причината за понижението на лихвата беше по-слабата перспектива както извън, така и в Норвегия. Затова понижихме още лихвата. Също така сигнализирах, че имайки предвид настоящата перспектива можем да станем свидетели на ново понижение в целевия лихвен процент през тази година. Базираме се на предизвикателствата, пред които е изправена норвежката икономика в момента, свързани с поевтиняването на петрола. Цените се понижиха леко спрямо последния ни доклад и ще имаме нисък растеж на икономиката през тази година. Безработицата расте. Вглеждайки се няколко години напред, както правим в доклада, растежът ще се ускори отново, стимулиран от разхлабената парична политика и между другото същото се отнася и за фискалната политика.

Защо именно днес използвахте възможността да кажете, че негативните лихви стоят като възможност в Норвегия?

След като се приближаваме до нулата и следваме траектория на лихвените проценти, която ще достигне най-ниската си точка на ниво от 0,2%, за мен това е близко до нулата. Беше естествено да се дискутира сериозно пространството за маневри, което имаме по отношение на паричната политика. Особено що се отнася до разхлабването. Може да навлезем и по-сериозно в този въпрос. Разбира се, изучавали сме опита на други страни и заключихме, че 0% не е долната граница, и това се отнася и за Норвегия. Това е сигнал, който доказва пространството, в което можем да маневрираме, ако норвежката икономика е изложена на значителни шокове, казваме, че можем да се възползваме от тази възможност.

Днес казахте, че процедирате с по-голяма предпазливост при поставянето на лихвите. Защо?

Това има общо с преходните механизми на паричната политика, които анализираме. Има причини да заключим, че има някои рискове от новите понижения, които ще са насочени към стимулиране на търсенето, инвестициите и потреблението. Ниските лихви увеличават риска от увеличение на задлъжнялостта на домакинствата. Като цяло ниските лихви могат да предизвикват неоправдани поемания на рискове във финансовата система. Това стой зад думите ни.

Обмисляли ли сте по-малки понижения?

Не, за момента не.

Защо не?

Защото смятаме, че е ефективно да понижаваме или повишаваме лихвите с по 25 базисни пункта, това показва опитът ни до момента.

Последен въпрос. Доколко притеснен сте, че ниските лихви могат да се отразят негативно на финансовата стабилност, в която вече са налице известни рискове?  

Както казах, като цяло това е притеснение, което следва от ниските лихви. Лихвите в Норвегия бяха ниски от дълго време и от допълнителното им понижение от 2014 насам заради сериозния срив в цените на петрола имахме нужда от дори по-ниски лихви. Паричната политика реагира и целевият основен лихвен процент вече беше понижен на 4 пъти от декември 2014. Така че, да, има притеснения по отношение на по-ниските лихви, но от друга страна разхлабената парична политика е необходима за противодействие на негативните импулси и предизвикателства, пред които е изправена норвежката икономика.