Възможно ли е ЕЦБ да остане без избор от активи

ЕЦБ все повече намеква за допълнителни количествени облекчения (QE) през декември. В резултат, пазарите се опитват да отгатнат дали следващият ход ще е да понижат лихвите по депозитите още повече в негативната територия или ще увеличат покупките на активи. Или може би и двете.

Според условията на ЕЦБ по QE теоретично тя има фиксирана сума на покупки – граница, която може да бъде достигната по-рано от предвидения и краен срок (септември 2016), ако банката увеличи значително размера на покупките си.

При настоящата скорост от 60 млрд. евро на месец ЕЦБ ще успее да достигне целта си от 893 млрд. евро не по-рано от септември 2016.

Ако обаче скоростта на покупки се увеличи, то тогава може да и свършат потенциалните активи според икономиста от Bloomberg Inteligence Дейвид Пауъл. „Вместо това ЕЦБ може да намали лихвата по депозитите, за да увеличи инвестируемата сума от активи, както и значително да уголеми количественото улесняване.

„BI Economics изчислява, че спад в доходността по облигациите от 25 базисни пункта ще смали потенциалната сума от облигации до 1.3 трилион евро” каза той. В такъв случай ще се изисква понижение на депозитната лихва на ЕЦБ, за да могат да се приложат покупки от (примерно) 90 милиарда евро на месец много след септември 2016, обяснява той.

Проблеми с плана

Вместо да разчита на понижение на лихвата да освободи активи, ЕЦБ може просто да добави в микса на покупки корпоративен дълг, дълг на агенции и дори и такъв от други страни. През декември миналата година президентът на банката Марио Драги директно засегна въпроса с възможните активи в програмата за количествено улеснение на ЕЦБ.

На въпрос дали са обмисляли купуване на злато и американски ценни книжа той отговори,

„Мисля, че сме разисквали всички [активи], без златото.”

С други думи, недостигът на активи не трябва да е проблем. Намаляването на лихвения процент по депозитите обаче може да е.

Както компанията за управление на активи Pictet отбелязва:

„Със свръхликвидност, равняваща се на 500 млрд. евро, една лихва от минус 0.2% би била годишен данък върху банковата система, равен на 1 милиард евро. Допълнително намаление от 10 базисни пункта би прибавило още 500 милиона евро. Ако предположим, че ликвидността би станала 1 трилион, щом количествените облекчения продължат, то -0.30 процента ще бъде данък в размер на 3 милиарда евро.”

Имайки предвид, че в момента лихвата е -0.20 процента, допълнително свиване може да удари по маржовете на европейските банки и да представлява риск за финансовата стабилност. Това, отбелязват Pictet, може да противоречи на усилията на регулатора да се заздравят балансите и да предоставят глътка въздух по отношение на отпускането на заеми на корпорации и домакинства.

Рейтинговата агенция Moody’s вече предупреди, че при спестовните банки, които разчитат много на депозитите като източник на финансиране, падането на лихвите по заемите притиска доходността. Тe не могат да понижат лихвите по депозитите под нулата, иначе депозантите ще изтеглят парите си.

Възможно е колкото повече лихвите навлизат в негативна територия, толкова по-високи лихви банките да изискват за новите си заеми.

Слабите данни за инфлацията в Еврозоната вече накараха доходността по европейските правителствени облигации да обърне курса след първоначалните увеличения през годината. Следователно, намаление по депозитната лихва може, в най-добрия случай, да предпази от свиване потенциалните активи за изкупуване.

Край на вербалната операция

Пауъл предлага един начин да се заобиколи проблема – ЕЦБ да се отърве от прага, непозволяващ й да купува активи с доходност под тази на депозитите. На теория, това може да освободи ресурс от 2.4 трилиона евро – много повече от моментните нужди на централната банка.

Това ще срещне много препятствия обаче. През март Беноа Кьоре, член на борда на ЕЦБ, даде реч, в която обяснявайки това ограничение на кръга изкупувани активи:

„Това решение носи две последствия. Първо, разкрива силно намерение от Евросистемата да приложи PSPP във всички възможни юрисдикции. Второ, намалява очакванията за доходността на бъдещи правителствени облигации да падне под лихвата на депозитите, което може да има негативен ефект върху банковите стимули да продават държавни ценни книжа.”

ЕЦБ се изправя пред трудната задача да сигнализира твърдото си намерение да върне инфлацията в Еврозоната обратно към целта от 2%, докато, междувременно поддържа достатъчно гъвкавост да се справи с бъдещи шокове.

Според Pictet, Драги се надява, че само възможността за смъкване на лихвите на депозитите ще намали претеглената стойност на еврото спрямо кошница валути, така че да облекчи дифлационния натиск. Това може да бъде глътка чист въздух, тъй като по-ниските цени на петрола започват да оказват ефект.

Има и още един изход. След като индикаторите за инвестиционно доверие започват да се възстановяват е възможно към декември ситуацията да се е подобрила значително, така че понижение дори да не се налага.

От Славчо Маринов