Словакия показва, че речта на омразата е нещо лошо, а забраняването й още по-лошо

Три месеца преди националните избори в Словакия Роберт Фицо, бивш премиер на страната и настоящ лидер на управляващата партия, е обвинен в реч на омразата – престъпление, което потенциално може да го хвърли в затвора за пет години. Въпреки че това, което той каза, със сигурност е укорително, случаят показва защо цензурирането на политическа реч, както правят много европейски страни, не е добра идея, пише в свой коментар за Bloomberg Леонид Бершидски.

Историята започва през октомври 2016 г., когато Милан Мазурек, националист и член на словашкия парламент, заявява в радио интервю, че правителството не трябва да финансира жилища за ромското малцинство в страната - „хора, които никога не са направили нищо за нашата нация или нашата държава, а напротив, избра да живее по асоциален начин и да смуче социалната ни система“.

По-късно и радиото и самия Мазурек са глобени, а политикът дори губи поста си. Върховният съд на Словакия взе окончателното решение по делото през септември 2019 г.

Скоро след това Фицо публикува видео във Facebook, в което той казва: „Милан Мазурек каза само онова, което почти цялата нация мисли. Ако накажете някого за това, че казва истината, го правите национален герой“. В четвъртък дори му беше повдигнато обвинение за подстрекаване към национална, расова и етническа омраза.

Но това, което Фицо коментира за убежденията на Мазурек, само прави националистическите идеи още по-популярни.

Въпреки че Роберт Фицо може би е най-високопоставената политическа фигура в Европа, в други европейски страни също не се толерира омразата, излъчвана от политиците.

Крайнодесният германски политик Луц Бахман, основател на антиислямското движение „Пегида“, което организира огромни демонстрации в Източна Германия, беше глобен с 9 600 евро през 2016 г. за определянето на бежанци от Близкия изток като "говеда", "мръсотия" и "измет".

Френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен прекара години в борба с наказателни обвинения след коментара си от 2010 г., сравнявайки мюсюлманите, молещи се на улицата, с нацистките окупатори. Тя бе оправдана през 2015 г., но сега предстои поредното й дело за публикуване на снимки на жертви на Ислямска държава в Twitter през 2015 г. след поредица от терористични атаки в Париж.

Но случаят на Фицо, идващ в разгара на предизборна кампания, показва, че със законите срещу речта на омразата може да се злоупотребява за политически цели. Темата повдигна самият политик в петък с публикация във Facebook. Той заяви, че е обвинен за „изразяване на мнение“ и обвини опозицията, че използва обвиненията за атаки срещу неговата партия, която застана твърдо зад него.

Можем да припомним, че миналата година Фицо беше принуден да подаде оставка като министър-председател след убийството на разследващ журналист и годеницата му, което предизвика масови протести.

Обвиненията срещу него в момента обаче имат потенциала да предизвикат вълна от реакции, като се има предвид недоверието на словашката общественост към ромите и нарастващата популярност на националистическите партии.

Като се има предвид европейската история по отношение на крайния национализъм, забраната на политиците да казват каквото искат по въпроси, свързани с расата и етническата принадлежност, може да изглежда като ефективна застрахователна полица срещу появата на друг Хитлер.

Речта, дори грубата реч, не трябва да бъде престъпление, освен ако призовава директно към насилие, смята Леонид Бершидски. Според него Фицо трябва да бъде оставен да участва в изборите без да бъде преследван и обвиняван. Ако той спечели, това ще бъде ясен знак за задаващи се още националистически проблеми в Източна Европа.