Въглеродната неутралност е новата матра за промяна на климата

Промените в климата и нарастващата неудовлетвореност на гражданите от неадекватната реакция тласка държавите към действия или поне да обещаят, че ще вземат мерки, пише в свой анализ Bloomberg. Преминаването към въглеродна неутралност сега е законово изискване в някои страни, като в същото време европейските власти подготвят законодателство, за да стане Европа първият неутрален за климата континент.

Какво означава да си въгредо-неутрален?

Това означава намаляване на нетните емисиите почти до нула и компенсиране на онова, което не може да бъде елиминирано. Страните, например, могат да стимулират използването на по-чисти автомобили и постепенно да се преминава от интензивно производство на въглерод към по-екологични източници на електроенергия като вятър и слънчева енергия. Компаниите пък могат да променят своите практики като преминат към използването на възобновяема енергия или инвестират в залесяване, за да компенсират своя принос за замърсяването.

Още по темата

Зелената сделка на Европейската комисия е перфектна възможност за България

Европа ще трябва да реформира цялата си икономика заради политиката си за климата

Стоманената индустрия направи милиони от климатичната криза

Как могат замърсителите да компенсират вредните емисии?

Могат да се използват пазарите за въглеродни емисии, за да се даде възможност на страните да си сътрудничат, търгувайки с квоти (кредити). По този начин може да се отделя определено количество парникови газове и това да се компенсира с финансиране на проекти като възстановяването на горите, например. Все повече компании вече възприемат този подход.

Кой се опитва да бъде въгреродо-неутрален?

Десетки държави се ангажираха да намалят нетните си емисии до нула или поне да изпълнят целите си за намаляване на въглеродните емисии, заложени в Парижкото споразумение за изменение на климата от 2015 г. (президентът Доналд Тръмп планира да се оттегли от това споразумение). През юни Великобритания и Франция станаха първите големи икономики, които приеха законодателство, изискващо нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. Европейският съюз предлага напълно да реформира икономиката си, за да постигне същата цел. Десетки световни градове и компании обявиха неутрални въглеродни инициативи, като испанският Repsol SA е първата голяма енергийна компания, насочила се към въглероден неутралитет. Дори инвестиционни групи, управляващи активи за близо 4 трлн. долара поеха ангажимент да имат неутрални въглеродни портфейли до 2050 г.

Какво задвижва целия този процес?

Климатичните експерти обвиняват огромното натрупване на въглероден диоксид и други парникови газове за ускоряване на глобалното затопляне след Индустриалната революция. Замърсяване с въглероден диоксид продължава да нараства и 2019 г. ще постави нов рекорд в това отношение, като едва ли пикът ще бъде достигнат преди 2040 г. заради нарастващата употреба на изкопаеми горива, сочи оценка на Международната агенция по енергетика.

Как ще бъдат постигнати целите?

Необходими са по-спешни действия от страна на правителствата, за да се направят промени в транспорта, инфраструктурата, изграждането на градовете и т.н. За да се доближат нетните емисии до нула до 2050 г., светът трябва да инвестира 2,4 трлн. долара в чиста енергия всяка година до 2035 г. според Междуправителствения панел по изменението на климата на ООН. За сравнение, през 2017 г. са били изразходвани 1,8 трлн. долара. Освен това пълният отказ от въглища трябва да се случи до средата на века. Планът на Европа предвижда допълнителни инвестиции за енергия и инфраструктура от 290 милиарда евро (320 милиарда долара) годишно след 2030 г. Някои нови технологии вече преминават към използването на водород като гориво.

Кой спазва правилата?

Всъщност никой. Парижкото споразумение предвижда известен надзор над страните, ако климатичните им планове не са достатъчно амбициозни, но никакъв закон не може да се наложи на глобално ниво. Досега учените, протестиращите, неправителствените организации и инвеститорите бяха основният източник на натиск върху държавите да се променят и да гарантират, че обещанията им се спазват. Освен държавите, все по-голям брой американски щати са очертали своите ангажименти в законодателството, което прави обещанията по-трудни за нарушаване.

Всичко това само приказки ли са?

Това е големият въпрос. Скептиците наричат ​​екологичните обещания, които се изпълняват в името на одобрение от страна на публичното мнение, „екологично измиване“. Все пак обществото показва позицията си в много части на света чрез вълната от протести и политиците няма как да не вземат това под внимание.