Автомобилни неволи сгъстяват облаците над Източна Европа

Никоя държава на планетата не прави повече автомобили спрямо броя на населението си от Словакия благодарение на огромния път, който страната е изминала, след като къса оковите на комунизма преди три десетилетия, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Но както и много други страни в Централна и Източна Европа, разчитането на автомобилите за постигане на растеж може да се превърне в проблем, тъй като индустрията се забавя в световен мащаб и е изправена пред големи промени в търсенето и технологиите.

„Нашите държави постигнаха изключително голям успех в привличането на производство на автомобили“, коментира Беата Яворчик, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя обаче смята, че това разширяване може да приключи, като се има предвид глобалната тенденция.

Автомобилното производство в региона се засили след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. Политическите лидери от двата края на Европа дадоха дума, че ще възродят производството на изток, за да повишат жизнения стандарт в региона и да го доближат до този в Западна Европа. Те се надяват, че този процес ще бъде подпомогнат от западноевропейски компании, които инвестират много на изток, привлечени най-вече от ниските заплати.

Производителите на автомобили, по-специално германските гиганти, се възползваха от тази възможност. Volkswagen купи чешката Skoda, докато отваряше заводи в други близки страни. General Motors откри завод в Унгария.

Резултатът е четирикратно увеличение на броя на произведените превозни средства в Централна и Източна Европа през последните две десетилетия, според оценките на ЕБВР, чиято задача от 1991 г. е да помогне на тези държави да извършат прехода от комунистическа към пазарна икономика.

В резултат на този бум Словакия прави 200 превозни средства на всеки 1000 души, които живеят там - повече от два пъти от Германия и пет пъти повече от САЩ. Автомобилите представляват повече от една четвърт от износа от някои източноевропейски и централноевропейски страни. Всъщност ЕБВР изчислява, че една фабрика за Audi в Дьор, Унгария, произвежда 9% от износа на страната. Това има значение и за живота на хората, които живеят в региона, където се наблюдават високи нива на емиграция след присъединяването на тези страни към Европейския съюз през 2004 г.

Много от работните места, създадени през последните десетилетия, са в автомобилната индустрия и те обикновено са сравнително добре платени, което спомага за облекчаване на потока от мигранти на запад.

Все още обаче има дълъг път за изминаване преди доходите на населението в Източна Европа да започнат да съответстват на тези в Западна Европа. БВП на глава от населението в Словакия е 76% от средното в Европейския съюз в края на 2018 г., а в Унгария – 68%, сочат данни на Евростат. В Бавария, едно от сърцата на автомобилна индустрия в Германия, БВП на глава от населението е 144% от средното за ЕС.

Все повече обаче се прокрадват съмнения за устойчивостта на автомобилния сектор.

От средата на 2018 г. стана ясно, че глобалната автомобилна индустрия се забавя. Резултатите паднаха миналата година и няма много признаци за възстановяване през 2019 или 2020 г. Част от спада се дължи на въвеждането на по-строги тестове за вредни емисии, които отнеха повече време от очакваното на европейските производители да се адаптират, намалявайки предлагането на нови превозни средства, докато по-широкото забавяне в световната икономика отслаби търсенето.

В близко бъдеще ефектът от отслабената индустрия върху Централна и Източна Европа ще бъде по-бавен икономически растеж, по-малко нови работни места и отслабване на износа. По-рано този месец ЕБВР намали прогнозите си за икономическия растеж на Словакия до 2,5% съответно за 2019 и 2020 г. спрямо предишни прогнози за 3,6% и 3,3%, посочвайки като причина за това забавянето в автомобилната индустрия.

Вече има сигнали, че забавянето на автомобилния сектор води до отслабване на пазара на труда. Чешките производители намаляват заплатите с най-бързи темпове от почти десетилетие през октомври, показва проучване на IHS Markit. Според икономист от изследователския институт средата определено е предизвикателна за автомобилната индустрия.

Перспективите за региона могат да се влошат, ако президентът Тръмп наложи мита за внос на автомобили – нещо, което той обмисля от шест месеца.

„Държави с голям автомобилен сектор, по-специално Германия, Унгария и Словакия, биха могли ... да видят съществено въздействие върху техните икономики“, смятат икономистите от Rabobank.

Съществуват, разбира се, и други дългосрочни предизвикателства за автомобилния сектор като сигнали, че някои пазари са наситени, както и нарастващата тенденция за използване на услуги за споделено пътуване, предпочитано от по-младото поколение. Нарастващата автоматизация на производство също оказва своето влияние в автомобилния сектор.