Ефектът на победата на Тръмп за Азия

Къртис, Чин, изследовател в Milken Institute за ефекта от избора на Доналд Тръмп за кандидат на Републиканската партия за президентските избори през ноември в САЩ. Интервю за Ришаат Саламат от Bloomberg Хонконг на 16 март 2016.

 

 

Доста интересна селекция се очертава. Хилъри Клинтън все повече изглежда сигурен кандидат за изборите. Но и Доналд Тръмп имаше доста добра нощ, нали?

И двамата, Клинтън и Тръмп са смятани за фаворити. Каква нощ имаха и двамата! Но Джон Кейсик също е сред победителите сред добрите си резултати в Охайо. И все пак двамата номинирани явно ще бъдат Тръпм и Клинтън.

 

Всичко това, което Тръмп изрече означава доста в тази част на света, защото иска да върне работните места обратно в САЩ. Но това е целта на всеки кандидат за президентската номинация, нали?

Наистина е така. Усещам неудобството навсякъде, където пътувам в Азия, но и в САЩ, където някои от приятелите ми се чувстват неудобно заради това, което каза Доналд Тръмп. Това е разбираемо.

Но е ясно и че във всички президентски избори кандидатите, които се състезават за номинацията на своята партия залитат в ляво или в дясно, за да я получат. И след като я вземат, се насочват към центъра.

Така че трябва да видим как ще се развиват нещата и тук, но е разбираемо, че в Азия се чувстват неудобно.

 

И всичко е заради тези търговски договори, нали? Това тревожи хората. Например TPP, някои от двустранните споразумения, също.

Имах честта да съм работил и при президента Обама, и при Буш. Смятам, че това е принос и на двете администрации. Започна при Буш, завърши при Обама. Сега водещите кандидати: Тръмп, Сандърс, Клинтън, Круз - всички се обявиха срещу това транстихоокеанско партньорство.

Това не е добре.

Може би отново трябва да го погледнем, но всъщност след дълги години на преговори има малък компромис и от двете страни. Трябва да вървим напред.

Честна търговия - определено трябва да има, но свободната търговия е от ясна полза за всеки в този регион.

 

В последните дни от конгреса на китайската комунистическа партия се чу, а сега премиерът Ли Къциян дава годишната си пресконференция. Не е изненада, но някои неща, например данъкът Тобин и някои други..

Да видим какво ще каже, но всъщност няма значение. Всеки път е предварително одобрено. И все пак всеки път има някаква новина. Например повече гъвкавост в целите на икономическия растеж в Китай.

В момента говорят за 6,5%-7%. Това дава малко повече гъвкавост.

 

6,5% се смята за база, за минимум.

Да, това дава на хората гъвкавост. В миналото проблемът беше в това, че местните правителства в Китай се опитваха да изпълнят целта до процентен пункт. Дали крият дълг от хората? Това е реалният проблем, който се надяваме да бъде изяснен на Конгреса в Китай.

Но всъщност ние вече знаем. Аз съм базиран в Сингапур с центъра на Milken Institute в Азия. Част от посланието ни е нуждата от включващи и устойчиви капиталови пазари и включваща и устойчива икономика.

За Китай това предизвикателство си остава.

Отстъплението от някои критични реформи, от които се нуждаят не е добре за Китай в дългосрочен план.

 

Говори се много за фондовия пазар и волатилността от миналата и тази година - това е основната тема. В изтекла информация се казва, че акционерите трябва да се държат прилично.

Да, от Пекин изтече информацията как старите акционери трябва да се държат прилично. Но какво означава това? Ясно е, че Китай не иска пазарът му да потъне. Но пазарите вървят нагоре-надолу.

Китай не може да удържа вълната дълго време, ако сериозно иска да развива капиталовите си пазари.

 

И какво прави тогава? Говорим за данъка Тобин, за валутни спекулации..

Те се борят. Това е предизвикателството в момента. Те търсят да намерят начини за решение на тези проблеми, но знаят отговора.

Трябва да се реформират. Трябва да не се фокусират върху държавните компании, а точно това е най-трудното.

 

Те могат да се реформират по най-различни начини, нали? Трябва да реформират финансовите институции, и да го направят, докато растат. И PBOC има силата да го осигури.

Точно така.

Но трябва да се мисли дългосрочно за Китай. Фокусът е върху търговските договори. Явно отговорът е между това, което става в Китай в момента и това, което става в САЩ.

Китайското правителство казва, че ще продължава да побеждава, което е любимата фраза на Доналд Тръмп. Но могат ли да го постигнат?

Ясно е, че не могат да издържат на вълната на напредъка. Вече го виждаме в това, което става с капиталовите пазари там.

 

Една от причините Китай да искаме да продължава да расте е защото има фискални въпроси, които се решават, имаме и валутна страна на този въпрос. Това не е нещо, което имат повечето централни банки. Те не откриват фискална помощ от страна на правителство в това, което правят..

Напомня ми за това, което става или по-точно за това, което не става в Япония.

В Япония при Абе говореха за трите стрели - фискална, валутна и реформи.

Това липсва в Япония, това липсва и в Китай.

 

Реформата..

Реформата, точно така. Без критичните реформи в дългосрочен план, всичко, което прави Китай няма да успее, както искат.