Ерата на отрицателни лихви - осакатени ли са банките и заплашени ли са пенсиите?

Около 500 милиона души в една четвърт от световните икономики живеят в условията на отрицателни лихви

07:47 | 4 ноември 2019
Снимка: Dimas Ardian/Bloomberg
Снимка: Dimas Ardian/Bloomberg

Представете си банка, която плаща отрицателна лихва. Напълно противоположно на логиката спестителите са санкционирани, а кредитополучателите стимулирани, за да вземат назаем пари, пише в свой анализ Bloomberg.

Колкото и странно да звучи, финансовата криза през 2008 г. създаде дългосрочен икономически спад, който накара Европейската централна банка да експериментира, намалявайки референтните лихвени проценти под нулата през 2014 г. След това и Япония направи същото. Около 500 милиона души в една четвърт от световните икономики в крайна сметка живеят в условията на отрицателни лихви. Идеята е да се увеличат заемите, да се стимулира инфлацията и да се засили икономическия растеж чрез по-ниските лихви след изчерпване на други опции. Половин десетилетие по-късно това, което изглеждаше неортодоксално се укрепи и сега е трудно да бъде разклатено. Новата ера на отрицателни лихви вече е обект на дебат дали е изкривила финансовите пазари, осъкатила банките и заплашва пенсиите.

Ситуацията

Изправена пред нови сигнали за икономическа слабост ЕЦБ понижи допълнително депозитната ставка до -0,5% през септември 2019 г. Лихвите са отрицателни още и в Швеция, Швейцария, Дания и Япония.

Признавайки, че отрицателните лихви са навредили на банките, ЕЦБ въведе двустепенна система за олихвяване на резервите, при която част от държаната от банките свръхликвидност е освободена от отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение. Беше подновена и програмата, която на практика плаща на банките да вземат заеми от централната банка.

Политиката на ниски лихви се прехвърли и към редица ценни книжа с фиксиран доход, включително държавен дълг и корпоративни облигации. Това означава, че инвеститорите, които купуват тези облигации, няма да получат всичките си пари обратно.

Към средата на 2019 г. стойността на облигациите с отрицателна доходност надхвърли 17 трлн. долара, увеличавайки фокуса към това, че пенсионните спестявания всъщност не нарастват. Президентът на САЩ се оплаква, че Федералният резерв е избегнал отрицателните проценти. Разликата в лихвите в САЩ спрямо по-голямата част от света привлече инвестиции в активи, деноминирани в долари, оскъпявайки американската валута – нещо, което има потенциала да вреди на американския износ.

Спорът

Някои централни банкери многократно предупреждават, че свръх ниските лихви насърчават създаването на балони при цените на активите, и че водят до рисково кредитиране. Ако все повече и повече централни банки използват отрицателните лихвени проценти като инструмент за стимул, то политиката им в крайна сметка може да доведе до валутна война.

Налице е и нарастваща реакция от страна на спестителите. За много критици паричната политика на ниски лихви просто е изчерпана, макар и да се окаже трудно да бъде променена.

От Банката за международни разплащания посочиха през септември, че проблемът е в липсата на други възможности, тъй като много правителства отказват да засилят икономиките си чрез повече държавни разходи.

Някои централни банкери вече предупреждават, че отрицателните лихви могат да причинят повече вреда, отколкото полза.