Бедните в ЦИЕ стават по-богати

Източноевропейските държави агресивно повишават минималните заплати в условията на остър недостиг на работна ръка. Въпреки това тези икономики запазват своята конкурентоспособност и все още растат по-бързо в сравнение с по-богатите си съседи, пише в свой анализ за Bloomberg Леонид Бершидски.

Националистическите и популистките правителства в региона успяват с политика, с която техните предшественици не биха рискували.

Но успехът няма да трае вечно без по-сложни и целенасочени политики, коментира Бершидски.

През тази година реалните минимални заплати са се увеличили на много места в Европа. Латвия е единственото изключение, където заради тригодишно споразумение между работодатели, работници и правителството, през тази година нямаше увеличение на минималната работна заплата. Страните от Южна и Източна Европа, където минималните заплати са най-ниски, отбелязаха най-голямо увеличение.

Още по темата

Coface: България е сред малкото страни в ЦИЕ с ръст на обявилите несъстоятелност компании

Външна криза няма да прекрати ръста на заплатите у нас

Тенденцията ще продължи през 2020 г., че и след това. Полша планира увеличение на номиналната минимална заплата с 15,6% през 2020 г. и с още 15,3% увеличение през следващата година. Словакия увеличава минималната заплата с 11,5% през следващата година, Литва – с 9,4%, а Унгария и Румъния – с по 8%. Сякаш Източна Европа се е събудила от кошмар, в който е трябвало да задържи заплатите си ниски от страх да не загуби заводите си, собственост на държави като Германия и Франция.

В Източна Европа недостигът на работна ръка заради емиграцията на фона на значителни чуждестранни инвестиции в индустрията гарантира, че заплатите ще продължат да се покачват с много по-бързи темпове от нарастването на производителността. Тенденцията е налице от десетилетие - и въпреки това източноевропейските икономики остават конкурентоспособни. Те все още са най-бързо развиващите се, въпреки общото забавяне, а чуждестранните инвестиции са стабилни.

Повишаването на минималните заплати се използва и като инструмент от страна на популистките правителства в региона. По същество тези правителства поеха функцията на профсъюзите, които са слаби в голяма част от Източна Европа, като настояват за конвергенция на заплатите с тези в Западна Европа.

В крайна сметка инималната работна заплата се увеличава като дял от средната заплата много по-бързо в Източна Европа, отколкото в по-заможните страни на запад. В Полша например тя достигна 53% през 2018 г. спрямо 40% през 2000 г., което означава, че жизненият стандарт на работниците с минимална работна заплата се доближава до средния за страната. Междувременно във Франция нивото е останало постоянно на 62% за същия период. Но има още много какво да се направи за минималната заплата в Източна Европа.

От анализ по темата за минималната заплата, направен наскоро в Полша, стана ясно обаче, че нарастването на доходите крие и рискове. Сред тях са ускоряване на инфлацията и подтискане на инвестициите. Но според доклада и това ще бъде компенсирано в краткосрочен план от нарастването на потреблението.

Но трябват и реформи, за да се елиминират рисковете от намаляване на конкурентоспособността на източноевропейските страни, се посочва още в коментара на Bloomberg.