По време на митинг в сряда в Хиалеа, Флорида, в който делът на кубинците от населението е по-голям от който и да е било друг американски град сенатор Марко Рубио каза на публиката си, че те превъплъщават американската мечта. „Когато вървя из улиците тук виждам малък бизнес, след малък бизнес,” заяви той с чувство на кубинска гордост.
Един от тези 44 000 бизнеса в Хиалеа – 80% от които собственост на испаноговорящи, принадлежи на Фабиан Захаров. Той показва, че начинът, по който Рубио гледа на общността си и отношенията на САЩ с Куба все повече губят връзка с действителността, пише Леонид Бершидски в Bloomberg View.
Zakharov Auto Parts продава най-редките предмети в САЩ – резервни части за лади от съветско време. В района на Маями, където фераритата са повече от ладите, на никого освен може би на самият Захаров, който притежава няколко от трошките не са му нужни тези части. Въпреки това магазинът, казва собственикът, заработва приходи за по $1 млн. на година, и Захаров продължава да разраства търговските си площи.
Клиентите му са най-вече местни, но частите в крайна сметка заминават за Куба, където, казва той, все още 50 000 руски коли все още се движат по дупчатите пътища. Освен това голяма част от знаковите коли в Куба – американски модели от 50-те са пригодени, за да използват двигатели на лади и други части: по този начин те функционират до този момент. Захаров няма конкуренция – откакто стартира през 2011 е успял да договори отстъпки от руските снабдители и е понижил времето за доставка до три дни или по-малко. Наистина голяма преграда за влизане за всеки, който не знае руски или тънкостите в бранша.
Захаров е роден в Москва в семейство на майка рускиня и баща кубинец – нерядък тип междуетнически брак, благодарение на активните студентски и професионални обмени между Съветския съюз и Куба. Семейството се премести на острова, където Захаров е израстнал и се е образовал за електроинженер. Но е мечтаел да заработи състояние, абсолютно невъзможно в страната на Фидел Кастро, затова се е върнал в Путинова Русия в началото на първото десетилетие на 21 век, когато Русия все още изглеждаше като страна на възможностите. Не проработи както го беше замислил.
„Животът в Русия е структуриран по същия начин като този в Куба”, казва на руски с едва доловим акцент. „Твърде много забрани, твърде много бюрокрация, за да направиш каквото и да е било в банка ти трябват 15 документа с твоя подпис. Не беше обществото, в което исках да живея.”
Устрои си малък бизнес за пътувания в Москва, който генерираше достатъчно пари, за да може семейството му да се премести в района на Маями, и за да размисли над опциите си, така че да не му се налага да проси. Тогава роднина в Куба му каза, че търси част за Лада, но не може да я намери в недоснабдените държавни магазини на острова. „Правителството изкупува частите на кредит и после Путин отписва дълга,” обяснява Захаров. „Но понеже дългът към доставчиците се трупа има ограничен набор от части.”
От тук Захаров влиза в бизнеса, обажда се на руските си контакти, сключи първите договори за частите и отвори магазина си в Хиалеа. Въпреки че кубинските власти налагат огромни мита на частите и доставката не е евтина, Zakharov Auto Parts държи на склад достатъчно от всяка възможна част от Лада за поне шест месеца, и това я прави добра алтернатива на местните магазини.
Като много кубинци във Флорида ненавижда режима на Кастро – „той превърна страната в огромен затвор,” казва той. Въпреки това няма скрупули да управлява бизнес, насочен към кубинския пазар. „Кубинското малцинство във Флорида е разделено политически,” казва Захаров. „Има и такива, които вярват в ембаргото и строгите санкции, но мнозинството иска облекчаване на ембаргото и подобрение на живота на кубинците в Куба. Всички имат приятели и семейства там и искат те да живеят по-добре.”
Хиалеа има хиляди бизнеси, работещи с Куба. Дори училищните униформи се предоставят във вид на дажби, затова хората там си ги поръчват от Хиалеа. Именно в предградието на Маями кубинците с достъп до твърда валута си набавят всичко – от хардуеър до бебешки стоки. Захаров и други предприемачи като негоподкрепят политиката на президента Обама за по-близки връзки с островната държава: „Отидете на летището в Маями и се огледайте колко чартърни полети има до Куба, и всички пътници на тях носят по 5-6 куфара,” каза Захаров.
По друг начин смятат хората в Корал Гейбълс, богат град край Маями, където говоря с Ервин Гонзалес, един от най-добрите адвокати във Флорида, който е уреждал мултимилионни присъди през 30-годишната си кариера. Гонзалес е роден в Маями през 1960 – годината след като родителите му избягват от току що установения режим на Кастро, боейки се от конфискация, затвор или по-лошо. В САЩ бащата на Гонзалес – университетски професор по история работи като пиколо в хотел, докато майка му е миела чинии.
„Никога не съм бил в Куба и не обмислям да отивам докато човешките права не започнат да се зачитат там отново,” Гонзалес ми каза. „Не искам да давам трудно заработените си пари на режима.”
Той знае, че много млади кубинци подкрепят стратегията на Обама за подкопаване на режима отвътре чрез свободна търговия и свободна миграция. „Те си мислят, че ако сипеш нова киселина в стара епруветка тя ще я счупи,” казва той. „Дали аз мисля, че ще проработи? Не.”
Историята на Гонзалес и гледната му точка са подобни на тези на Рубио, самият той бидейки син на барман и прислужница. Те емигрираха преди революцията на Кастро, след което са обмисляли завръщане, но после си променили намеренията, когато видели как комунистите затегнали примката около страната и народът й. По време на митинга в Хиалеа той обеща на тълпата, че ако стане президент „няма да преговаря със сатрапи” като Кастро или венецуелския президент Николас Мадуро, друга непопулярна фигура в кубинската общност във Флорида. По време на републиканския дебат в четвъртък той каза: „Ще ми хареса да се променят отношенията между САЩ и Куба. Но за това ще трябва Куба да се промени или поне правителството и.”
Гонзалес обаче не очаква режимът на Кастро да падне в неговият живот. Захаров също не очаква скорошно падение. Разликата между двамата е, че Захаров смята, че хватката на режима да се отслаби, колкото повече се увеличават контактите с кубинското малцинство в САЩ. Той казва, че ако санкциите бъдат вдигнати и Куба позволи повече бизнес свобода ще премести операциите си на острова и ще отвори верига от магазини. „Вече съм им проучил местата и имам контакти на хора, готови да работят в магазините,” каза той.
Не знам дали на една свободна Куба ще са й нужни части от Лада дълго , но хора като Захаров, и може би сегашните богаташи от черния пазар в самата Куба ще вкарат първата вълна на инвестиции когато контролът отслабне. По-традиционните кубинци като Гонзалес и Рубио ще бъдат твърде бавни, за да се възползват и ще продължават да чакат режимът да се смени, което може и да не се случи точно по начинът, по който си представят.
Този месец Обама, който спечели 48% от кубинскя вот през 2012 заминава за Куба, като и Tampa Bay Rays и Rolling Stones. Това ме кара да си мисля, че Захаров може да е прав за плановете си. Джинсите и рокендрола, а не оръжията и санкциите погребаха Съветския съюз. Американската мечта има повече общо със спонтанността и предприемачеството, отколкото с идеологическата скованост или историческата памет. Разбирането за тези неща на Рубио може да е вкоренено в Хиалеа, но това място го изостави и може би затова само около 300 души присъстваха на митинга тук.
от Леонид Бершидски