Саймън Балард и Жан Медсан в разговор в студиото на Bloomberg за това какво промени правилата на играта на финансовите пазари
Да поговорим малко за това, защо тези действия променят всичко?
Саймън Балард – Bloomberg News:
Всичко се променя, защото досега имахме финансови книжа, покрити с ипотеки облигации, но никога не бяхме имали корпоративни облигации вложени в микса на програмата за изкупуване на активи. За това се говореше много, но фактът, че г-н Драги вече включи това, променя правилата на играта. Видяхме това в реакцията на пазара – особено на пазара на акции и на кредитните пазари през последните 24 часа.
Много рязко и драматично затягане при инвестиционните и при високодоходните книжа. А при тях стоят някои от проблемите и въпросите за в бъдеще.
И ако ще отделят 20 млрд. в програмата си за изкупуване на активи за деноминирани в евро небанкови облигации с инвестиционен рейтинг, потенциалът за изтикване от пазара е доста значителен и предизвиква доста дебати на пазара през последните часове. Остава да видим до какво ще доведе това. Вероятно повече въпроси, отколкото отговори.
Жан, трябва да видим как ще се развие това и как да си обясним това, защото виждаме доста сериозна опорна точка. Не сме виждали такава все още. Може да я обвържете с това, което се случва с банковите кредити. Има някои интересни ходове, но не мисля, че напълно ги разбираме още.
Жан Медсан – член на инвестиционната комисия Carmignac:
Мисля, че трябва да правим разлика между възможността за инвестиционните мениджъри, която е страхотна, защото очевидно това ще има големи отражения върху кредитния пазар и така се генерират много алфа-възможности за инвестиционните мениджъри в момента на кредитния пазар, което е чудесно за нас.
Но вторият въпрос е – това добре ли е за икономиката? И според мен, ключовият въпрос е до каква степен тази програма ще бъде ограничена от нормативната база, касаеща банките, които все още са на фазата на намаляване на използването на заемен ресурс, на събиране на капитал и затова са донякъде ограничени във възможността си да кредитират повече икономиката.
Но не е ли точно това, към което той се стреми? Имаме тази крива, която описва цената на капитала за банките. Те имат много евтини пари от една страна, но имат проблем със скъпите пари от друга страна. Пред тях стоят цяла поредица прегради, защото регулаторите не им позволяват да пренесат пари от единия край в другия край на балансите си, което те правеха едно време, но сега не могат. Затова, всъщност, може би, Драги се опитва да се справи и с тази регулаторна пречка заедно с всичко останало?
Жан Медсан:
Мисля, че той се опитва, но има няколко пречки, които все още трябва да се преодолеят.
Едната е това, което той разполага в графата с активите в балансите на банките, така че способността или неспособността да се изчисти баланса.
Това видяхме и в Италия, където беше доста очевидно, че новата регулаторна система всъщност им пречеше да бъдат лоши банки, но и да изчистят системата.
Второто е да се справи с капиталовите буфери и с правилата, които управляват нормативната система за банките и оттам със способността да се очертае общата загуба с помощта на новите нормативни ограничения за пасивите в банковата система.