Как Brexit може да предизвика конституционна криза във Великобритания

Британският премиер Борис Джонсън, който зае поста през юли, предизвика буря от противоречия с решението си да обяви суспендиране на парламента. Той се обоснова с това, че разпускането в средата на септември, със седмици по-рано от обичайното е рутинна стъпка, която приключва една парламентарна сесия и дава възможност новата да започне политическия сезон през октомври. Но това също значи, че парламентът ще бъде изолиран, докато Великобритания приближава до датата, след която може да се озове извън ЕС без споразумение. Ходът на Джонсън беше незабавно оспорен, включително и от депутати от неговата Консервативна партия. Конфликтът се изостри, когато Шотландския апелативен съд нарече разпускането незаконно. Някои законодатели предупредиха за задаваща се конституционна криза. Ето и отговори на някои въпроси, компилирани от Bloomberg.

1. Има ли право Джонсън да разпуска парламента?

Принципно, да. Разпускането на Парламента, познато като пророгация, се случва периодично в края на всяка сесия. Това е в прерогативите на монарха, но се упражнява след консултация и съвет от министър-председателя. Кралица Елизабет II прие предложението на Джонсън на 28-ми август. Това означаваше, че парламентът, чиято лятна ваканция е приключила на 3-ти септември, се разпуска отново седмица по-късно. Предвидено е новата сесия да започне със реч, която да очертае законодателните приоритети на правителството.

2. Какъв е проблемът тогава?

Времето за тази пророгация е силно противоречиво, защото парламентът се разпуска по време на критичните последни месеци преди Брекзит. Обединеното кралство все още трябва да напусне ЕС на 31 октомври, но депутатите успяха да прокарат закон, който забранява напускането, ако няма сключена сделка, която да намали социалния и икономически шок от скъсването на отношенията. Освен това, монархията трябва да стои далеч от всякакви политически и конституционни противоречия. Това обаче не беше спазено в случая, в който Борис Джонсън предложи разпускане на парламента при липса на поддръжка от страна на мнозинството депутати.

3. Къде остава Brexit в такъв случай?

Ако Великобритания и ЕС не постигнат споразумение до 19 октомври, Джонсън е задължен да поиска отлагане до 31 януари 2020 г. Премиерът обеща да продължи преговорите с Брюксел, но заяви, че по-скоро ще „умре в канавката“, отколкото да поиска отлагане. Депутати се тревожат, че той може да се опита да заобиколи закона, който забранява Brexit без сделка.

4. Какво става в съда?

Много хора опитаха да спрат пророгацията със дела в съда, но със смесени резултати. Шотландски съдия отказа да блокира плана на Джонсън, внесен от повече от 70 законодатели, като се аргументира, че съдът не бива да се меси в политическия процес. Подобно дело беше отхвърлено от панел от трима съдии в Лондон. В крайна сметка, шотландски апелативен съд вдигна залозите в съдебния развой, като отсъди, че пророгацията е „незаконен“ начин да се попречи на парламента.

5. Какво казва шотландския съд?

Панел от трима съдии в разгледа решението на по-долната инстанция от 4-ти септември, в което се казва, че решения на премиера по политически въпрос не са обект на съдебна преценка. По-висшата инстанция от своя страна заключи, че действията на Джонсън са мотивирани от „неправилни цели“ за блокиране на парламента и не отговарят на „общоприетите стандарти за поведение на публичните власти“. Правителството обжалва незабавно и Върховния съд на Великобритания ще трябва да вземе окончателното решение по въпроса.

6. Какво може да стане накрая?

Британският парламент остава разпуснат докато текат съдебните битки, но официалният говорител на Борис Джонсън заяви, че правителството ще се съобрази с решението на Върховния съд. Ако съдиите обявят пророгацията за незаконна, парламента ще започне отново работа. Това може да даде време на депутатите да обсъдят Brexit и да приемат още закони, които да ограничат Джонсън.

7. Как това може да се превърне в конституционна криза?

Великобритания няма писана Конституция, ситуация, която работи достатъчно добре в нормални времена. Вместо това, управлението разчита на прецеденти. Но в ситуация, в която страната и парламента са дълбоко разделени за и против Brexit и правителството е загубило своето крехко мнозинство, неписаните правила са подложени на изпитание. Не е нормална практика премиерът да налага „пророгация“ на парламента, за да му попречи да взема решения, които евентуално биха осуетили плановете му. Идеята за това ни връща към 17-ти век, когато избухва гражданска война, след като крал Чарлс I се опитва да наложи волята си на парламента. Затова и опонентите на Джонсън наричат този негов ход недемократичен.

8. Има ли други правни въпроси?

Съветници на премиера Борис Джонсън са обсъждали начини как правителството да заобиколи закона, който забранява Brexit без споразумение и задължава правителството да поиска отсрочка, ако сделка не бъде постигната. Ако бъдат предприети подобни маневри, това ще разпали нова съдебна сага около казуса има ли право Джонсън да заобикаля волята на парламента. Британският предприемач Дейл Винс подаде петиция в Шотландия, която иска да накара премиера да се съобразява с волята на Уестминстър. Други спекулации допускат, че при решение на Върховния съд, което не е в негова ползва, Борис Джонсън може да подаде оставка, ако се окаже, че е подвел кралица Елизабет II по въпроса за законността на пророгацията.