На фона на рухването на управляващата коалиция в Италия и насочването към четвърто правителство през последните няколко години третата по големина икономика в Европа все повече прилича на страна, която определя тенденциите на Стария континент, пише Investor.bg.
Испания и Белгия имат разнородни парламенти, коалиционното правителство на германския канцлер Ангела Меркел виси на косъм в Берлин, а новият премиер на Великобритания Борис Джонсън управлява с възможно най-малкото мнозинство от един глас. Всички те потенциално са изправени пред предсрочни избори в идните месеци.
Спечелването на ясно мнозинство в национален парламент и задържането му става все по-трудна задача. Една от основните причини е, че избирателите стават по-разнородни, което води до появата на нови политически партии и все по-фрагментиран политически пейзаж. Разделението между ляво и дясно от времето на Студената война отстъпва пред идеологическата борба. Икономическият растеж от 3% или 4% през 70-те и 80-те години на миналия век сега се свива, големи вълни от имигранти разбъркват традиционни понятия за идентичност, а климатичните промени се превърнаха от заплаха в реалност.
Появата на толкова много нови политически групи за справяне с тези проблеми – от Зелени до антимитрантски партии, смалява парчето от електоралния пай на всички участници. Редуването на десноцентристки и левоцентристки партии, наподобяващо люлеене на махало, което характеризираше Западна Европа, става все по-рядко.
Да вземем за пример Австрия, където двете доминиращи партии – християндемократите и социалдемократите, до 1983 г. имаха 91% от гласовете на избирателите. На последните избори те получиха 58%, докато броят на партиите в парламента скочи от три на пет. Премиерът Себастиан Курц беше свален след вот на недоверие през май, което предизвика предсрочни избори.
Цялата статия вижде в Investor.bg