Защо нова рецесия може да означава края на еврозоната

Невил Хил, главен икономист за еврозоната в Credit Suisse говори пред Bloomberg за това как нова рецесия може да се окаже пагубна за еврозоната, за мерките, които могат да подкпрепят растежа и за очакванията си за срещата на ЕЦБ на 10 март.

Защо рецесия може да означава края на еврозоната?

Мисля, че трета рецесия в рамките на десетилетие може да постави под риск финансовото и икономическо бъдеще на еврозоната поради няколко фактора. На първо място нов ръст в безработицата ще засили допълнително подкрепата, която видяхме особено в Южна Европа, за по-радикални, популистични партии, които са против мерките на икономии. Трета рецесия може да доведе до повишаване на безработицата, а тогава електоратите ще започнат отново да се противопоставят на политическата и икономическата рамка и да поискат промяна в това отношение. Нова рецесия ще окаже влияние в политически аспект, а освен това ще се отрази и на финансовия сектор.

Ще стигнем до финансовия сектор, но първо бих искала да Ви попитам за ситуацията в по-голям мащаб. Цикличните индикатори за еврозоната се влошават леко, което може би е признак, че Европа трябва да се справи със слабото представяне на икономики извън еврозоната. Какво означава слабостта на развиващите се пазари за Европа? Ще продължи ли еврозоната надолу?

Мисля, че тези индикатори за Европа ще продължат да отслабват през следващите няколко месеца. През последната година Европа се представяше по-слабо, гледайки PMI индексите и други индикатори спрямо тези, регистрирани в останалата част от света. Мисля, че това забавяне ще продължи, това показват много икономически индикатори. Вследствие на това мисля, че забавянето ще продължи поне още няколко месеца. В това отношение възстановяването в еврозоната е обект на известен риск от гледна точка на това, че след дългия период, в който икономиката набираше скорост, сега ситуацията отново започва да се влошава.

Невил, кого трябва да видим за слабия растеж в еврозоната? Дали ЕЦБ не прави достатъчно, макар че изглежда, че Драги е единственият, който прави нещо, или става въпрос за фискални мерки и това, че правителствата не правят достатъчно, за да подхранят растежа? Какво според Вас пречи на наистина устойчиво възстановяване в еврозоната?

Мисля, че се изказахте право в целта с фискалната политика. Ако искате нещо, което да трансформира икономическите перспективи пред еврозоната и да преобрази възстановяването от такова, което изглежда просто приемливо до по-устойчиво, без съмнение фискалните стимули ще успеят да допринесат в тази насока. Слабостта в търсенето все още е ясно отчетлива в голяма част от еврозоната, като в резултат виждаме устойчиво високите нива на безработица и необслужвани заеми. Разбира се да не забравяме и големият излишък по текущата сметка, който еврозоната регистрира.

Още един въпрос е какво ще се случи с банките. При затягащите се условия за кредитиране и слабостта на банките и акциите им, доколко готови ще са те да отдават заеми? Как ще изглежда всичко?

Мисля, че е по-добре да попитаме какво ще направят, за да помогнат на банките. Това е областта, в която притесненията ми са най-големи. През последните години финансовите условия бяха по-свободни чрез банковата система и донесоха скромното възстановяване. Абсолютно наложително е това да продължи и мисля, че стресът във финансовия сектор през последните няколко месеца, представлява допълнителен риск. Отчасти това се дължи на притеснението на пазарите по отношение на негативните лихви и като последствие ЕЦБ ще е предпазлива и няма да понижи депозитната лихва толкова агресивно. Очакваме в четвъртък те да я понижат с 0,10%. Един от начините, по които могат да помогнат, е чрез улеснение на кредитирането, чрез изкупувания на корпоративни дългове с инвестиционна оценка, или чрез още осигуряване на ликвидност за банковия сектор.

Какво смятате, че ще направи ЕЦБ като цяло през тази седмица и как ще реагират пазарите?

Мисля, че пазарите ще реагират позитивно, отчасти защото очакванията са доста по-предпазливи преди тази среща. Освен това е доста по-вероятно да има по-сериозни мерки спрямо декември, когато пазарите като цяло бяха разочаровани. Икономическите новини през последните няколко месеца бяха доста по-слаби спрямо излезлите преди декември. Икономическите данни, които бяха силни, сега са по-слаби и данните за инфлацията, които бележеха ръст през декември, поне що се отнася до базисната инфлация, започнаха да вървят отново надолу. Очакваме понижение на депозитната лихва с 0,10%, както и увеличение на програмата за количествени улеснения с изкупувания на активи за още 20 млрд. месечно, а също и улеснение на кредитирането, най-вероятно чрез малки по обем изкупувания на корпоративен дълг с инвестиционна оценка.