Индия: фискални стимули спрямо фискални реформи

Премиерът на Индия Нарендра Моди се придържа към плана за намаляване на дефицита в следващата фискална година, въпреки че ще предостави помощи за фермерите, съобщава Bloomberg. Новият бюджет сигнализира намерението му да спечели подкрепа в земеделските райони преди важните избори в Индия.

Бюджетът залага дефицит до 3,5% от БВП за годината, започваща на 1 април и това е най-ниското ниво от 2008, каза министърът на финансите Арун Джайтли в понеделник, 29 февруари 2016. Дефицитът ще постигне целта от 3,9% от БВП за текущата година, каза Джайтли, който обясни, че дългосрочните цели ще бъдат ревизирани. Бюджетните документи прогнозират фискален дефицит от 3% от БВП в следващите 2 фискални години.

Първите реакции - от Меда Самант, инвестиционен директор Fidelity International в интервю за Ришаат Саламат от студиото на Bloomberg в Хонконг на 29 февруари 2016.

Кое е приоритетът? Чухме за фискалната страна. Какво ще кажете вие?

Това е важно събитие и инвеститори като нас имат много високи очаквания.

Спрямо позицията ни в Азия е важно да видим дали правителството ще постигне няколко неща.

1. Как ще балансират фискалните стимули и фискалните реформи.
2. Как ще съживят земеделието. Фокусът е насочен към селското стопанство след двата лоши мусона.

Да, това е огромен сектор в икономиката и се оказва, че се разчита на мусона всяка година. Как можем да го избегнем?

Те трябва да предложат решения за преодоляване на тази зависимост. Да осигурят повече инвестиции в инфраструктура - напояване и пътища. Не само градска инфраструктура, но и земеделска.

Да се намерят начини да се компенсират фермерите при загуби - да се разработят застрахователни схеми например.

Това според нас ще бъде най-важното.

Същевременно ако разгледаме инвестиционното портфолио, става дума за подобряване на настроението.

За нас рекапитализацията на банките в публичния сектор определено би повлияло на настроението.

Да, говорихме за това преди малко. Какви фискални мерки могат да се вземат. Смятам, че от друга страна имаме Рагураджан от RBI, централната банка. Той е против, защото иска да видим повече действия от страна на правителството, нали?

Точно така. Става дума за вложени капиталови разходи, разходи в инфраструктура, защото те имат най-висок ефект върху икономиката.

Това насърчава и потреблението.

Съживяването на селскостопанския сектор може да предизвика повече търсене в автомобилния сектор например. Ние харесваме някои от компаниите в него. Не казваме имена, но определено ще има ефект.

Деликатен е моментът на балансиране на фискалните стимули спрямо реформите.

Увеличението на заплатите и пенсиите ще насърчи потреблението, защото повишават разполагаемия доход. Но накрая от инвестиционна гледна точка три сектори - потребление, инфраструктура и банки са най-важни.