Когато погледнете колко много паднали ангели има от началото на годината и загубите им от 51 милиарда долара, какво ни казва това за кредитните пазари? Дали е време да влезем или да излезем?
В същност, мислим, че трябва да останем на тези пазари. Ако разгледаме парите в брой или безопасните акции по цял свят, те са с нулева или дори негативна доходност. 75% от японския и германския пазар на държавни дългови инструменти е с отрицателна доходност. Акциите пък, ще понесат последствията от забавения растеж на икономиката.
Ние считаме, че облигациите и по-конкретно корпоративните облигации могат да донесат доходност от 4 до 8%, така че това е възвръщаемост с една трета волатилност. Тези паднали ангели могат да се окажат лесно контролируеми. Вложенията в кредитни инструменти ще компенсират риска. Инвеститорите ще купуват основно облигации, които не са свързани с енергийния сектор. Вложенията от чуждестранни инвеститори ще повишат стойността на кредитните инструменти. Именно дълговият пазар е мястото, където трябва да сме тази година.
Лесно контролируеми за кого? Много инвеститори навлязоха на дълговия пазар, защото получаваха твърде малко от държавните книжа и закупиха корпоративни облигации, считайки ги за безопасно убежище. Само че, те вече не са.
Така е, но Pimco не е инвестирал в енергетика, метали и рудодобив и много от дълговите инструменти, така че в момента сме в силна позиция. Накратко, алтернативите за доходност за инвеститорите по цял свят са доста слаби, а дълговият пазар предлага 4 до 8% доходност. Ето защо очакваме значителен прилив на капитали, за да се компенсира риска от паднали ангели. Но реалността сочи, че дефолтите, като се изключат металите и миннодобивната промишленост, няма да надвишат 2-3%. Пазарът калкулира 8% дефолти. Възможността е в това, че пазарът калкулира много голям спред или рецесия, а Pimco не предвижда тази година да имаме рецесия. И ако вярвате в това, то дълговите инструменти ще се представят по-добре от очакваното.
Наскоро четох една ваша публикация за негативните лихвени ставки и как те влияят на волатилността и как акциите, считани за безопасни убежища стават по-рискови и това ни кара да търсим снижаване на риска другаде. Може ли да погледнем на това от друг ъгъл? Опитът да снижим риска другаде в същност не носи ли по-голям риск?
Мисля, че наблюдаваме постъпления от два различни типа инвеститори. От една страна са инвеститорите, които традиционно инвестират единствено в безопасни книжа и сега са изправени пред перспективата на отрицателната възвръщаемост. Те, вероятно, ще се насочат към пазара на корпоративни облигации, който може да им предложи възвръщаемост с една трета волатилност.
В същото време, инвеститорите, които предпочитат силно рисковите книжа са изправени пред още по-голям риск навсякъде по света – несигурността в Китай, неефективната монетарна политика, нисък БВП... Тези инвеститори могат да постигнат възвръщаемост просто като поемат по-малък риск на пазара на корпоративни облигации.
Така че, постъпленията ще дойдат и от двете страни. На база съотношението риск – печалба, пазарът на корпоративните облигации е най-доброто място за търговия днес като се сравни с останалия пазар.