Мориц Креймър, директор Суверенни рейтинги в Standard and Poor's за ефекта на бежанската криза в Европа и Brexit над суверенните рейтинги. Интервю от Франкфурт за Ханс Никълс Bloomberg Берлин и Гай Джонсън от Bloomberg Лондон на 25 февруари 2016.
Да се пренесем от Франкфурт в Лондон за коментара ви за Brexit. Може ли да се отрази на британския рейтинг?
Определено би могло. Бяхме недвусмислени: ако Великобритания напусне ЕС, суревенният й рейтинг ще се понижи поне с единица. Да не забравяме, че все още е в сила рейтинга ни от ААА с негативна перспектива.
Смятаме, че Великобритания се възползва от членството си в ЕС. Великобритания е един от магнитите за инвестиции не само от останалите страни от ЕС, но и глобално.
Ние смятаме, че голяма част от привлекателността й, освен друго е фактът, че е член на ЕС. Затова е неделима част от по-голяма търговска зона в света.
Значи, говорите за понижение с една степен. Ще се промени ли при наближаване на датата на вота, ако се окаже, че проучванията показват, че ще се гласува ЗА? Това ще повлияе ли на понижението ви?
Не, не вярвам. Имаме известен опит в последните години със сондажи и тяхната достоверност.
Искаме да видим резултатите. Но дори и информацията, че ще има такъв референдум и особено след миналогодишния референдум за независимостта на Шотландия, това ни показва, че известна стабилност в институциите и предвидимостта в избора на политики, които още са високи във Великобритяния, може да се понижат.
Дали ще бъде с една степен или повече ще зависи от обстоятелствата. Какво ще последва след това.
Защото лесната част е да се гласува за излизане, но трудната е да се договори нещо друго, с което да се замени това членство.
Това може да отнеме дълги години, защото всеки друг договор трябва да бъде одобрен от всички 28 страни в ЕС. И в някои от тях трябва да мине на референдум.
Това ще стане много рискован процес.
Според политическата реалност и на фона на високото напрежение в ЕС, дори и днес, резултатът може да е по-лош, отколкото може да показва едностепенно понижение на рейтинга.
МВФ поиска Г20 да предприеме твърди действия. Фокусът на вниманието все повече се пренасочва от валутните политики към фискалните. Каква фискална мощ има правителството като имаме предвид сегашните рейтинги?
Всяка страна има ограничена фискална мощ.
Ако сравним съотношението на държавния дълг в момента с нивата отпреди кризата, в тези страни имаме голям ръст и то в период, когато създавахме буфери, активи, които да абсорбират демографския преход. И увеличените разходи за пенсии и здравеопазване, дългосрочни грижи неизбежно наближават.
Като цяло за много страни, ако не и за всички пространството за маневриране е ограничено.
Това, което трябва да се отчете е и фактът, че средата на лихвите в момента е изключение. Би трябвало да приемем, че в бъдеще разходите на правителството за финансиране биха били подобни на тези отпредикризата. Тогава реалните дефицити днес са доста занижени.
По-реалистичното изчисление на дефицита в дългосрочни лихви би било много по-високо, с 1-2 процентни пункта от БВП, според страната.
Откъде идва ръстът? Говорим за отрицателни лихви в свят, където монетарните политики са изключителни.. Смятате ли, че монетарните политики са изключителни?
Смятам, че самият факт, че имаме мерки като QE например е ясен сигнал, че валутните политики са се изчерпали. Имаме негативни лихви. Сигнал, че монетарните политики са изчерпали възможностите си.
QE все още са големи, защото не са особено силни.
Така че за да имат някакъв ефект, трябва да са мащабни.
Наистина, въпросът е колко могат да постигнат монетарните политики, за да създават ръст. Но каквото и да направят валутните политики в краткосрочен план, да не забравяме, че те не могат при никакви обстоятелства да създадат дългосрочен устойчив растеж.
Това е целта на правителствата.
Затова те трябва да създадат средата, която да насърчи инвестициите и заетостта.
Това не е задача на централната банка, нито на финансовите министри - да увеличават фискалните политики.
Структурните реформи са ключът за дългосрочен просперитет на страните от ОИСР.
Какви са нежеланите ефектите от негативните лихви? Има ли?
Не и за суверенните облигации. Ние признаваме, че суверенните облигации се възползват от изключително благоприятната пазарна среда.
Виждаме, че почти всички облигации, емитирани от правителствата на еврозоната са с доходност под инфлационните цели. Това определено е изключително обстоятелство.
Но като пряк ефект върху суверенните облигации от негативните лихви, нагоре или надолу, няма влияние.
Ще ни дадете ли представа какво мислите за бежанците и евентуалното затваряне на границите в Европа и как това засяга рейтингите?
Това е проблематично наистина. Трудно е да се обясни в половин минута. Виждаме само най-явните симптоми на бежанската криза. Как ЕС и самата идея се срива.
Как единството отстъпва пред индивидуални решения на националните интереси. И как ще става все по-трудно да се дават единни отговори на общите проблеми.
Бежанската криза е особено интересна, защото при кризата в Еврозоната можете да не бързате. Можете да дадете тук-там мостов договор и да спечелите време.
Но с бежанската криза нямате време, защото тези хора седят на прага ни и решенията са нужни сега.
Европа май е страшно неподготвена да намери това решение.
Ние следим какво означава това за една бъдеща финансова криза. Дали това е сигнал, че е нарушена способността да се действа в единство в ЕС за решаване на общи проблеми. И ако е така, перспективата за рейтингите може да се окаже под натиск.
И тази прогноза е под натиск за отделните страни или за целия ЕС?
Трябва да видим ефекта поотделно във всяка страна. Разбира се, ако сте страна, която има нужда пакет финансова помощ и Европа изглежда по-малко готова да постигне единство за това, тогава получаващата страна става по-уязвима.
В този смисъл Португалия би била по-силно уязвима, ако има нужда от нова помощ, отколкото Холандия, която едва ли ще се окаже в тази ситуация.
Но виждаме как в дългосрочен план може да се промени европейският бюджет. Тук трябва да следим Централна и Източна Европа, където страни като Унгария и Полша. Те получават огромни трансфери от европейския бюджет до около 4% от БВП. Така че след като въпроса се постави за предоговаряне, като имаме предвид напрежението между тези страни и по-старите членки, може да имаме ревизия.
Тогава тези страни също ще усетят болка.