Противоречивите признаци на популизма

Идеята за популизма като властови инструмент през последните години претърпя своеобразен Ренесанс. Напредничави млади партии с често пъти харизматични лидери внасят дисбаланс в установения ред в опит да получат власт в това, което на пръв поглед изглежда стабилна демокрация. Това пише в анализ на Investor.bg.

2 години след началото на управлението на американския президент Доналд Тръмп популизмът бележи възход. Антисистемна коалиция оглави властта в Италия през 2018 г., а останалите сили от тази част на политическия спектър се готвят за победи на изборите за европейски парламент тази година. Еманюел Макрон надделя над крайнодясната Марин льо Пен на изборите във Франция през 2017 г., но е застрашен от вълната на протести.

Заплахата датира още от финансовата криза през 2008 г., - годината, която положи основите съвременния популизъм. Прогресивно нарастващото неравенство и възприятието за несправедлив, ако не и дискредитиран, отговор на икономическия срив отслаби доверието в способността на традиционните лидери да се справят с резките промени в глобалната икономика, включително и с технологичните иновации и възхода на Китай.

За разлика от социализма, фашизма, либерализма и общо взето всеки останал „изъм“, популизмът не е само ляв или десен. Новият бразилски президент Жаир Болсонаро е консервативен бивш военен, докато мексиканският държавен глава Андрес Мануел Лопес Обрадор се определя като радикален социалист.

Най-предвидимият начин да мислим за етикета „популизъм“ може да се окаже като за прийоми, с които политиците от всички цветове могат да си служат, за да станат част от кипящото недоволство.

Хронологията

Приема се, че съвременният популизъм се е появил за първи път в САЩ през втората половина на 19 в., когато Народната партия обедини ядосаните фермери, въстанали срещу суровия капитализъм.

Европейските фашистки лидери също използваха средствата на популизма, но фашизмът е по-разпознаваем и обособен и изисква това човек да се противопостави не само на либерализма, но и на самата демокрация.

Не съществува еднозначна дефиниция за категорични признаци на популизма, въпреки че терминът често се използва като обида. Ученият Бенджамин Мофит от шведския университет в Упсала посочва три основни изисквания за детерминирането на популиста: призив към хората срещу даден презрян елит, заявяването на „лоши обноски“ с цел да се внесе смут у статуквото и да се докаже като част от народа, възползването – или формирането, на кризи, за да оправдае призивите си за бунт.

Последната точка обяснява готовността на Тръмп да блокира частично работата на американската администрация заради това, което той описва като имигрантска „криза“ на границата с Мексико.

Доводът

Някои политолози описват популизма като патология или демократично изкривяване. Според самите популисти те спасяват демократичния ред, узурпирани от елитите. Според Кас Мъди от Университета в Джорджия истината е някъде по средата.

Едно е сигурно - популистите изискват да представляват волята на народа, отхвърляйки всякакви критики срещу себе си като атака срещу самия народ, която по тази причина е и нелегитимна. Това помага да се обясни защо популистите, щом веднъж дойдат на власт, бързо влизат в сблъсък с демократичните корективи – особено съдебната система и медиите, чиято цел е да ограничава правомощията на правителствата.