ИПИ: Девет причини за неефективността на електронното управление

Началото на 2019 г. освен обичайното студено време донесе със себе си и поредния шумен крах на нова електронна услуга, този път тази за издаване на електронни винетни стикери, която трябваше да замести досегашните физически.

Предмет на дискусия сега обаче не е самият (частичен този път) провал на системата, който споделя чертите на много други преди това, а вместо това ще се фокусираме върху по-дълбоките системни фактори, които до голяма степен формират и поддържат тази серия от несполки и много вероятно в бъдеще да продължат да причиняват проблеми, пише в анализа на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика, отразен от Investor.bg.

Факторите са обусловени от причинно-следствени връзки и значимост, но не следват определена линия на последователност.

1) Работа „на парче“

Въпреки че на теория съществува стратегия за развитието на електронното управление и пътна карта към нея, която  би следвало да ръководи въвеждането на отделните електронни услуги на администрацията и връзките между тях през втората половина на десетилетието, на практика събитията в тази сфера през последните няколко години нямат почти нищо общо с нея.

Повечето от заложените принципи не се спазват, а в областите, където има прогрес, той е изолиран от останалите. Връзки между отделните електронни услуги също липсват. Работещото електронно управление обаче предполага наличието на единна, взаимообвързана екосистема и лесен обмен на информация между отделните услуги и бази данни, което в България отсъства.

Резултатът, вместо плътна мрежа от услуги, са по-скоро отделно работещи „островчета“, между които има доста малка връзка. В случая с електронните винетки – няма причина, поради която наличието на платена пътна такса да не е просто характеристика на регистрирано возило в електронен регистър на моторните превозни средства, вместо отделна, самостоятелна система.

 

2) Липса на административен капацитет

Един от водещите проблеми е честото неразбиране от страна на администрацията, ангажирана да се грижи за поддръжката на електронните услуги. Тукне говорим за техническата поддръжка, извършвана от фирмите изпълнители на отделните проекти, а по-скоро за липсата на разбиране, как работят електронните услуги, защо са необходими, и как да бъдат ползвани правилно.

Дефицитът на капацитет от една страна води до неправилната употреба на електронни услуги от администрацията, от друга – до неадекватен контрол върху изпълнението и поддръжката на техническата им страна от фирмите изпълнители (това беше, например, един от важните фактори за кризата с Търговския регистър). Извън това често у самата администрация се наблюдава известна инерция и противопоставяне спрямо въвеждането на електронни услуги, тъй като това налага промени в начина, по който функционира от десетилетия.

 

3) Липса на политическа воля

Привидно нито една от парламентарно представените партии не противостои на развитието на електронните услуги на администрацията. На практика обаче няколко поредни управления изглеждат по-скоро изразяват безхаберие към този процес, при това тогава, когато не полагат активни усилия, за да го възпрат (като в случая с няколкократното, понастоящем безсрочно отлагане на въвеждането на електронното гласуване от разстояние, например).

Тъй като въвеждането на нови услуги и подобряването на старите обаче често се нуждае от политическа подкрепа, най-малкото заради промени в законодателството, липсата на такава се оказва непреодолима пречка.

 

4) Отказ от решаване на проблеми

Всеки път, когато възникнат неизбежните проблеми с някоя от електронните услуги, наблюдаваме една от две възможни реакции. Ако проблемът не е мащабен и не получи значителен обществен отзвук, той обикновено се потулва. Ако е значителен и респективно доведе до широк обществен отзвук, реакцията най-често са уволнения на ръководството на администрацията, под чието управление е провалилата се услуга, и закърпване на проблема до някакво работещо състояние.

Нито един от натрупалите се проблеми обаче не промени възгледите  към електронните услуги, както и към повече мерки за предотвратяването на кризи в бъдеще.

 

5) Изготвяне на обществени поръчки

Понастоящем това вероятно е най-значимият фактор. Нужно е преди пристъпването към създаване на електронна услуга, администрацията, която ще я ползва, да е напълно наясно с това, което очаква да получи от изпълнителите – цели, функционалност, интеграция с други системи, поддръжка, дори технически спецификации. Тъй като повечето администрации обаче не са в състояние да изразят ясно потребностите си по всички специфики на необходимите електронни системи, то често се случват необмислени, непълни и дори невъзможни поръчки, които от своя страна водят до също толкова необмислени, непълни или невъзможни в предложения си вариант електронни услуги.

Възможен е и друг вариант, за който някои запознати също говорят – служители на фирмите, участващи в конкурсите (или дори на предопределената фирма да спечели конкурса) участват в писането на заданието с администрацията. В този случай конкуренция и избор на най-добра техническа и финансова оферта реално няма, от което, очаквано, страда както разходът за услугата, така и качеството ѝ.

Кои са останалите фактори научете от публикацията на Investor.bg.