Негативите от негативните лихви

Пет големи централни банки в световен мащаб поддържат негативни лихви – това са централните банки на Япония, Дания, Швеция, Швейцария и ЕЦБ. Тази политика оказва и своите негативни последствия, а засега най-силно ги усещат банковите акции, които страдат от сериозни разпродажби. Джонатан Феро от Bloomberg и Ото Дихтъл, генерален директор на компанията за финансови услуги Stifel коментирата негативите, следващи от негативните лихви.

Главните финансови директори на банките не успяват да постигнат някои от целите си през 2016, като за причина посочват средата на ниски лихвени проценти. Изглежда именно там е насочено вниманието по отношение на потенциалните негативи от негативните лихви. Искам да чуя мнението Ви по този въпрос.

Да, мисля, че това е един от големите проблеми, които се отразяват негативно на банките, особено в момента. Разбира се ефекти се усещат и върху други индустрии като застрахователната. В момента обаче най-засегнати са банките. Ниските лихви оказват влияние в няколко аспекта. Един от тях е, че те показват занижени очаквания за икономическия растеж, освен това намаляват перспективите за печалбите на банките, защото при силно полегатата крива на доходността маржовете се свиват.

Поне в САЩ се надяваме на по-стръмна криза на доходността и това беше едно от нещата изтъквани като положителни за банките в страната в края на миналата година. Очакванията обаче не се материал изираха. За мен много интересна беше разпродажбата. Да, банковият индекс отбеляза ръст днес, но от началото на годината стойността му падна с 26%. Банковият индекс Stoxx 600 Banks е на най-ниско ниво от юли 2012, когато Марио Драги пледира, че ще направи всичко възможно, за да спаси еврозоната. От дъното през 2012 изминаха няколко години изпълнени с вербални и количествени стимули, в които банковите акции поскъпваха, а сега тези печалби са почти изцяло изтрити. Оправдано ли е това?  Нормалната реакция на директорите на банките е да кажат, че не е, че разпродажбите са преувеличени. За това говореха директорите на Commerzbank. Но високото ниво на необслужваните кредити в Италия показва, че лесните пари и количествените облекчения на ЕЦБ са увеличили апетита за риск през последните няколко години, но фундаментите за европейските банки остават слаби. Съгласни ли сте?

Не съм сигурен дали съм напълно съгласен с това, че са слаби. Несъмнено банките направиха много по отношение на капиталовата си адекватност и управлението на риска. За мен те не изглеждат в слаба позиция и няма нищо определено, което да предизвиква проблеми. Има един аспект, който е проблем особено за оценките на акциите, и това е нещо, което Вие изтъкнахте – перспективите пред печалбите и растежа, защото за високи оценки на акциите са необходими високи печалби, силни дивиденти и растеж. Изглежда всичко това не се очаква от пазара. Още нещо, отнасящо се за пазара на инструменти с фиксирана доходност и за кредитния пазар,  за което може да се говори, макар че още не се е случило, е, че може да се случи точно обратното. В свят, където доминира ниският растеж, кредитни активи, които носят възвращаемост, трябва да стават все по-привлекателни в бъдеще.