Толкова тежко ли е състоянието на италианските банки

Италианските банки преминават през труден период от началото на година, Делът на лошите кредити в тях е висок и акциите им станаха жертва на сериозни разпродажби. Главният изпълнителен директор на Intesa Sanpaolo Карло Месина говори пред Bloomberg за състоянието на банковия сектор в Италия. Той представи различна гледна точка, като по думите му инвеститорите не оценяват реално ситуацията и банките в Италия са в по-добро състояние, защото лошите кредити са обезпечени.

В Италия съществува проблем. Дори след договарянето на мерки с Брюксел по отношение на  лошите кредити, разпродажбите на банкови акции продължават. Какво може да обърне тази тенденция?

Първо искам да кажа, че не искам да говоря за Intesa Sanpaolo, а за италианската банкова система като цяло. Средното ниво на собствения капитал в италианската банкова индустрия е най-високото в Европа. Ако погледнем задлъжнялостта, собственият капитал на италианските банки е най-високият в Европа и може да се сравнява с този на Goldman Sachs.

Инвеститорите не виждат нещата по този начин.

Така е, но това показват данните. Инвеститорите могат да заемат своите позиции и да обърнат внимание на определени рискове, идващи например от необслужваните кредити. Но, когато се прави оценка на банка, трябва да се вземат предвид рисковите активи. Goldman Sachs и други европейски банки имат значителен обем активи с най-висока оценка в счетоводните си баланси, които са необезпечени и зад които седи просто лист хартия.  В Италия нещата стоят по различен начин. Там банките имат необслужвани кредити. Трябва да ги разделим на брутни и нетни. Започваме от 200 млрд. евро брутни необслужвани кредити на системно ниво. Нетните необслужвани кредити са на ниво от 85 млрд. евро, но те са обезпечени с недвижимо имущество. С реално обезпечение, а не с лист хартия. Това обезпечава тези необслужвани заеми на стойност 85 млрд. евро. Това обезпечение може да бъде заменено от реални активи и проблемът с необслужваните кредити изчезва.

Пазарите обаче не виждат нещата по този начин.

Да, така е. Но тази неяснота около ситуацията с банките в Италия трябва да бъде изяснена. Ако правите оценка на банка от дългосрочна гледна точка, трябва да вземете предвид обезпечението, което гарантира заемите. Стойността на отношение на кредитите към стойността при италианските банки е на ниво от 50%. На имотния пазар няма балон. Ако направите анализ, който допуска фалит след два дни, след който следва ликвидация, но има проблем с необслужваните кредити и с експозицията на банката към развиващите се пазари, със сериозен обем класове активи, то тогава задлъжнялостта става важна. Ликвидността е показател и за ликвидността.

Какво е необходимо за инвеститорите, за да погледнат на ситуацията по друг начин? Голямо сливане? Матео Ренци се опитва да въведе нови мерки, които стимулират сливанията на банки.

Има една стратегически важна точка, която е ускоряването на процеса по отписването на заем и възстановяването на сумата по него чрез обезпечението. Вярно е, че имаме обезпечения и гаранции, но процесът на възстановяването на заем по този начин е твърде дълъг, продължава седем години. Трябва да се съкрати до 2-3 години. Имаме нужда от специална правна реформа, която да съкращава този период на 2-3 години. За 2-3 години трябва да може да се реши такава ситуация. Това е много важно. След това може да се насочите към сливане. То може да подобри конкурентната позиция за други играчи в Италия, като ускори справянето с необслужваните кредити в Италия.