Ако се тревожите за растежа, не сте сами

Винсънт Райнхайрд бивш член на борда на Фед коментира очакванията и последиците от заседанието на Федералния резерв през март 2016 в интервю за Bloomberg в Ню Йорк. 2 февруари 2016.

 

Имаме тенденция на спад при държавните облигации на САЩ, но да видим 10-годишните - под нивото от 10%. Имаме някакво завръщане към качеството, но и съмнения колко бързо и докъде може да се намеси Фед? Да чуем бившият член на борда на гуверньорите и бивш директор на валутните въпроси, Винсънт Райнхайрд, който в момента е в American Enterprise Institute.

Какво мислите като гледате тези данни?

Бях в Съвета по външни отношения тази сутрин. Когато Фед разглежда финансовите условия е много повече внимателен, отколкото изглежда. Защото да, цените на акциите паднаха много, но облигациите - също и това подкрепя потреблението.

 

Как го подкрепя? Заради ниските разходи по кредитиране ли?

Да, но трябва да отстъпим и да се запитаме защо са ниски? И с моделите, с които работят, би било разумно да се каже, че сега хората са по-загрижени за растежа отпреди.

 

Наистина са загрижени. Това пречи ли на Фед да вдига още лихвите?.. Въпросът за милион долара, нали?

Не, за милиард долара.

Тук е важна физиката. Тяло в покой остава в покой. Затова чакаха толкова. Те се стабилизираха на нулата, защото е по-трудно да се вземе решение. Чакаха - вероятно твърде много. Което означава, че тяло, което се движи, продължава да се движи.

Групата реши да започне да затяга не през март, защото си казаха - може би декемврийското решение не беше правилно?

Стен Фишер и всеки друг би казал, че всички решения зависят от данните. И се вземат на всяко заседание по отделно. Това, което не искаме и да започне заседанието през март с вероятността от действия под една трета.

Защото тогава бихте могли да изненадате пазарите по този начин.

Ако е над една трета - тогава заседанието ще има смисъл.

Те постоянно повтарят, че решенията им са обусловени от данните. На всяко заседание.

 

Ами ако решат да спрат през март? Как ще накарат пазарите да го приемат?

Отчасти пазарите вече оцениха мярката. Просто трябва да го направят, без да казват нищо. Отсъствието на съобщение би убедило хората, че Фед няма да помръдне от решението си.

Но не забравяйте, че има много възможности да се коригира всяко неправилно впечатление между днешния ден и заседанието през март.

Джанет Йелън няколко пъти говори. Монетарният доклад за полугодието. Вече имаме и протоколите.

 

Има моменти, когато говорят на пазарите.

Да. Но в тази среда ясното съобщение не винаги се свързва с Фед, нали? Но имат възможности за комуникация. Имат възможности да използват мартенското заседание, за да действат.

 

Какво се опита да постигне вчера Фишер?

"Всички решения са основани на данните, заседание по заседание"..

И САЩ е в най-добра позиция в групата, но те следят и останалите в нея.

"Така че не е изненада за нас това, което става в останалата част от света, вземаме го предвид".

Те практически казват: "възрастните носят отговорност, не се тревожете".

Ще го чувате отново и отново.

 

Други централни банки по света въвеждат облекчения - като BoJ с политиката им на негативна лихва.. Кой го прави отговорно? Има ли някой, който се отегчава от цялото това облекчение?

Да, това, което е ясно е, че няма координация.

Централната банка има национална мисия и прави нещо за своята собствена икономика. Това означава, че в момента целите глобални финанси седят на масата. Фед, ЕЦБ, BoJ, PBOC. И знаете ли какво - те не са равнопоставени.

Федералният резерв върви в друга посока от останалите. Това ще разочарова валутните пазари, това се отразява на глобалната перспектива, но те си го знаеха, когато затегнаха монетарната политика през декември.

Всеки разбра какви ще бъдат последиците от затягането на политиката на FOMC. Така че отчасти това се дължи на различните посоки на политиките. Второ - колко са ефективни тези политики?

 

При всички тези пари, които се печатат, къде е инфлацията? Крие ли се?

Отчасти тревогите на Фед, отчасти тревогите на всяка централна банка са следните: трябваше да е лесно да се предизвика инфлация.

Но се оказа по-трудно.

Те се надяват очакванията за инфлация да останат без промяна, дори и да не могат да я осигурят.

Така че вчера Стенли Фишър и всеки говорител на FOMC оттук нататък просто ще повтаря: "следим, надяваме се инфлационните очаквания да останат без промяна".