Борсовият срив от 1929 г. и странните паралели с днес

Спорно е какво точно предизвика катастрофата на фондовия пазар през 1987 г., или дори мечият пазар през периода 2000 г. - 2003 г. Общото обаче са най-големите загуби на пазара, които наблюдателите на фондовите пазари сравняват с годината на Голямата депресия през 1929 г.

През 1987 г. някои експерти обвиниха движенията на валутните курсове, особено на йената, но и долара, който се срина срещу германската марка, пише в свой коментар за Wirtschaftswoche икономистът Йенс Ерхард, ръководител на инвестиционния фонд DJE Kapital от Пулах, който управлява инвестиции за 12 млрд. евро.

За Ерхард през септември 1987 г. спадът на паричния ръст на САЩ от 18% в началото на годината до 3% през есента е подобна заплаха на тази от 1929 г. Събитията от 1929 г. и 1987 г. имат общи характеристики с десетте процента спад на фондовите пазари през февруари 2018 г. Това се отнася особено до паричния компонент: Както през 1929 г., така и през 1987 г. централните банки са в т. нар. спирачен цикъл. По това време централните банки повишиха ключовите лихвени проценти.

В началото на 2018 г. индикаторите на настроенята на фондовите борси в САЩ отразяват най-големия оптимизъм от десетилетия насам. Ниският диапазон на колебанията на цените на акциите, който е най-нисък от началото на спада на фондовия пазар и Голямата депресия през 1929 г., също е признак на оптимизъм.

За разлика от днешна дата и през 1987 г., през 1929 г. са били следени съвсем малко пазарно- технически барометри. Те включват инвестиционните квоти на големите инвеститори, паричните резерви на фондовите мениджъри, съотношението на положителните към отрицателните писма за фондовите пазари и финансовите консултанти. Най-наблюдаваният фактор през 1929 г. е съотношението на късите продажби, т.е. броят на т. Нар. шортселъри (залози за падащи цени) спрямо оборота на фондовия пазар. Преди катастрофата имаше мнозина, които са заложили на падащи курсове. Но дори и тогава, акциите, закупени на кредит, спрямо американската борсова капитализация, бяха важен показател, който е възлизал на десет процента. Такова високо ниво на заеми за закупуване на акции се забелязва за последен път през 2015 г. - при балона на акциите и последвалия срив в Китай. Обикновено стойностите са около два процента.

Промени в настроението и сериозни програми за обратно изкупуване на акции

Като цяло може да се каже, че през 1929 г. и 1987 г. преобладава подобен оптимизъм, както днес. По това време имаше и екстремна спекулативна фаза на опциите. Най-големият паралел между сегашната ситуация и 1929 г., заедно с нарастващите лихвени проценти, са големите операции по обратно изкупуване на акции при американските компании. И през 1929 г. те доведоха до подобна рекордна оценка спрямо съотношението цена / доходност на акциите, както днес. Едва вследствие на интернет балона около 2000 г. оценките на акциите бяха дори по-високи.

Безразсъдна парична политика

Причината за надценяването през 2000 г. не е ясна в ретроспекция. До ден днешен Ерхард мисли, че основната причина е безразсъдната политика на изключително евтини пари от страна на Федералния резерв на САЩ под управлението на Алън Грийнспан. Други - предимно американци - обвиняват азиатците и особено китайците. С високите си спестявания те биха били причина за ниските лихвени проценти, защото натрупаните китайски валутни резерви бяха инвестирани в американски облигации. Покупките се сблъскаха с ограничено предлагане и това стимулира лихвените проценти. Разбира се, Грийнспан би могъл да повиши своевременно лихвените проценти въпреки азиатските покупки. Въпреки това Ерхард е бил и все още е на мнение, че светът вече е бил в състояние на балон преди 2000 г. и това е разпознаваемо главно по размера на оценките на акциите.

Увеличение на лихвения процент от един на шест процента

Основната причина за кризата почти винаги е дълга и остра спирачна политика на централната банка. През 1929 г. Федералният резерв на САЩ увеличи след почти десет години ниски лихвени проценти от един до шест на сто. След голямата следвоенна инфлация в САЩ през 1920 г. лихвените проценти и инфлацията намаляваха до края на 20-те години, подобно на периода от 1982 г. до днес. С намаляващите лихвени проценти американските компании задлъжняваха особено силно. Комбинацията от спирачната политика на Федералния резерв, от една страна, и много слабите корпоративни баланси от друга страна, направи възможен през 1929 г. мечия пазар, който срина Dow Jones с почти 90 на сто от малко под 400 пункта до над 40 пункта. При коментирането на срива на фондовия пазар през 1932 г. специалистите обвиняват предимно акциите по обратно изкупуване на книжа. Счита се, че фондовият пазар може да бъде повлиян само от фундаментални и пазарни фактори. Съответно през 1932 г. са забранени кампаниите по обратно изкупуване на акции, за да се даде възможност за това едва през 1980 г. Подобно на финансовата криза през 2007 г. и през 1929 г. някои части от частния сектор отслабват икономиката и предизвикат с това катастрофата на фондовия пазар заедно с увеличаването на лихвите – през 2007 г. частните ипотеки, а през 1929 г. - дълговете на частните фирми.