Замърсяването в Китай в графики

Китай се бори със замърсяването както никога досега с нови зелени политики, толкова строги и всеобхватни, че могат да се усетят в целия свят, трансформирайки всичко – от електромобилите до стоковите пазари. Четири десетилетия на забележителен икономически растеж превърнаха Китай в страната с най-големи въглеродни емисии в света, пише Bloomberg.

Но сега правителството се опитва да промени това без да навреди на икономиката. И дори се опитва да използва зелените политики, за да стане лидер в технологичните иновации. И докато китайските законодатели се събират за годишния конгрес на партията, ние ще погледнем към ефектите от екологичните мерки на Китай у дома и по света. 

Замърсяването на въздуха в Китай е на толкова екстремни нива, че през 2015 г. независимата изследователска група Berkeley Earth изчисли, че то допринася за 1,6 млн. от смъртните случи в страната годишно.

Смогът е най-тежък в северните индустриални провинции като Шанси, основният въглищен район, и районът с най-голямо производство на стомана Хъбей. Емисиите там формират най-голямата маса в света от замърсяване с фини прахови частици PM 2.5.

Това са частиците, носещи до най-големи рискове за здравето. Замърсяването от Китай може да достигне до Монголия и Жълто море, а често и чак до Южна Корея.

^{Графика 2: Концентрация на ФПЧ под 2,5 микрона в Пекин. Източник: Bloomberg}

Лидерите на конгреса на комунистическата партия обявиха, че ще увеличат разходите за борба със замърсяването с 19% до 40,5 млрд. юана (6,4 млрд. долара) и целят да намалят емисиите на серен диоксид и азотни оксиди с 3%. По техни данни тежкото замърсяване на въздуха в големите градове е намаляло с 50% за последните 5 години. На графиката от терминала на Bloomberg можем да видим концентрацията на фини прахови частици във въздуха на Пекин за последните три години. Свръх нивата тази зима са по-ниски, отколкото в предходните две. 

^{Графика 3: Емисии въглероден диоксид. Източник: Bloomberg}

Китай обаче остава най-големият източник на въглероден диоксид в света, след като започна доминира в глобалния износ – процес, който започна преди няколко десетилетия, но се ускори осезаемо след приемането на страната в Световната търговска организация през 2001 г.

Емисиите в последно време започват постепенно да намаляват в отговор на строгите мерки на правителството. Преди пет години приличащата на апокалипсис картина в Пекин предизвика толкова голямо обществено недоволство и критики към правителството, че дори държавните медии се включиха в тях.

Миналата година средната дневна концентрация на фини прахови частици е била с почти една-трета по-ниска, отколкото през 2015 г. В някои други големи градове намалението е около една-десета. Но екологичните мерки не са ограничени само до качеството на въздуха.

Китай спря да приема кораби с пластмасови и хартиени отпадъци от други страни в отговор на общественото притеснение за замърсяването и намалялата нужда от материали за скрап.

^{Графика 4: Движението цени спрямо запаси стомана в Китай. Източник: Bloomberg Terminal}

Запасите на арматурна стомана са се утроили в последните три месеца до 8,77 млн. тона. Това е най-високото им ниво от март 2014 г. Запасите, които вероятно няма да бъдат засегнати от митата на САЩ, обикновено показват силни сезонни флуктуации, отбелязва Bloomberg.

Но ако не бъдат бързо усвоени, това може да навреди на индустрията, алармират от China Merchants Futures. В същото време цените на арматурната стомана в началото на декември са били на най-високото си ниво от 2008 г., започвайки покачването си, точно когато запасите са ударили дъното.

И макар че цените са намалели от 9-годишния си връх, те остават над средното за последните няколко години. Инвеститорите последваха с решенията си усилията на властите в Китай да намалят предлагането на стомана в северните части на страната, за да ограничат замърсяването. Това подкрепи цените, увеличи маржовете на заводите и даде оптимизъм на мениджърите в сферата. 

^{Графика 5: Движение в цената на медта спрямо PMI. Източник: Bloomberg Terminal}

Ефектът върху цените на медта също е доста многоаспектен.

Докато производствената активност, измерена с показателя PMI забавя инерцията си, медта не е реагирала с ясни движения в някоя от двете посоки.

Това може да се види от бялата крива на графиката. От началото на годината цените на медта са непостоянни, но се изменят в тесни граници и остават по-високи от своеобразното дъно в началото на 2016 г. 

^{Графика 6: Карта на активните соларни паркове по света и техния брой. Източник: Bloomberg Terminal}

Екологичните мерки на Поднебесната империя насърчават силно развитието на сектора на възобновяемите енергоизточници.

Няма съмнение, че Китай е световният лидер по производство на слънчева енергия.

Функцията MAPS на терминала на Bloomberg ни показва активните соларни паркове по света и прави силно впечатление, че техният брой е най-висок именно в Китай. И докато в миналото често се повтаряше, че смогът е неизбежният ефект от нарастването на благосъстоянието, до момента нямаме сигнали, че мерките против замърсяването вредят на китайската икономика. Растежът миналата година се ускори до 6,9% - първото ускоряване от седем години, и остава един от основните двигатели на глобалния растеж.

И още нещо – Китай вижда във високотехнологичните сектори като производството на електромобили и соларни панели шанса си да поведе света, поставяйки стандарти и насърчавайки тези индустрии. Дали Пекин ще постигне тази цел е съвсем отделен въпрос. 

Текст: Вероника Денизова.