В най-ранната оценка на НСИ за съвкупното производство през третото тримесечие на 2017 няма изненади – крайното потребление отново е силно (+4.6% на годишна база), а инвестициите отчитат второ поредно тримесечие на висок растеж (+4,2% годишно). Доброто потребление също е очаквано, предвид бума на заетостта и все по-бързия ръст на заплатите, който през септември вече достига 11,5% на годишна база, пише в анализ главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова.
Тук трябва да се отбележи и поредният силен сезон в летния туризъм тази година, който също влияе положително на крайното потребление и търговията на дребно. Засилените проверки на данъчните за отчитане на обороти на търговските обекти вероятно също имат своя принос, т.е. в данните най-вероятно има и известно изсветляване на икономиката.
Що се отнася до инвестициите или т.нар. бруто капиталообразуване, растежът най-вероятно е обвързан с подема на жилищното строителство в големите градове, който се засили от пролетта насам. Данните за строителството потвърждават това обяснение – от март строителната продукция отново расте на годишна база, като това се дължи на жилищното строителство, което бележи двуцифрени темпове на растеж. Разрешителните за строеж също нарастват, макар и още да се далеч от пиковите си нива през 2007.
Всъщност разрешителните за строеж сега са на нивото си от началото на 2005. Ако моделът на бума (или балона) в строителството до 2007-2008 се повтори сега, това означава, че имаме още поне две години, в които този балон ще продължи да се надува преди да се спука.
Публикуването на последните данни за БВП дори даде повод за коментари, че икономиката на България отново е започнала да прегрява. Макар и да няма единна и научно приета дефиниция за икономическо „прегряване”, като цяло има съгласие, че са необходими няколко предпоставки, за да може да се говори за такъв феномен:
– висока и ускоряваща се инфлация
– висок ръст на кредита към фирми и домакинства
– висок ръст на крайното потребление
– влошаващ се баланс по текущата сметка
– висок ръст на цените на активи (обикновено недвижими имоти, както и акции там, където има развит капиталов пазар)
– бърз ръст на заплатите
За да се разчете сигнал за прегряване, обикновено се сравнява сегашният темп на нарастване на цени, кредит, потребление и т.н. с някакви дългосрочни средни или синтетични показатели за потенциалните нива на конкретни показатели.
Ако в рамките на относително дълъг период от време (2-3 години) се излъчват такива сигнали за поне няколко от по-горе посочените показатели, тогава се говори за риск от прегряване. Последният обикновено се адресира със затягане на фискалната и паричната политики – по-високи лихви, по-ниски фискални дефицити или балансирани бюджети, ограничения при кредитирането и др.
Що се отнася до българската икономика, към момента тя е далеч от прегряване. За висока инфлация не може да се говори при положение, че едва от края на 2016 имаме общо увеличение на ценовото равнище след няколкогодишен период на дефлация. По последни данни за октомври, инфлацията е 2,5% на годишна база – най-вече заради поскъпването на природния газ и парното през април, както и заради повсеместното поскъпване на млечни продукти в ЕС заради ограниченото производство на мляко. За сравнение, когато България наистина прегряваше (поне според консенсуса от анализатори) през 2007-2008, инфлацията беше двуцифрена.
Кредитът към нефинансовите предприятия и домакинствата тепърва започна да се раздвижва от края на миналата година и ръстът му към септември 2017 достига едва 4% на годишна база. За сравнение, в периода на прегряването и по-конкретно при пика от 2007-2008 кредитът нарастваше от порядъка на 50-60% на годишна база – очевидно няма никаква база за сравнение със сегашните темпове. Освен това, кредитът тогава не започна да расте с такива темпове изведнъж, а ускорението се случваше в рамките на няколко последователни години. Така например, към края на 2006 кредитът бележеше ръст с 24% на годишна база.
Що се отнася до крайното потребление, там също сегашната ситуация е далеч от тази през 2007-2008 – тогава реалният ръст на крайното потребление беше от порядъка на 9-10% на годишна база, докато сега е около 4-5%.
За влошаване на баланса по текущата сметка пък изобщо не можем да говорим, защото той всъщност се подобрява. От положителен баланс от 529 млн. лева през 9-те месеца на 2014 и 1,7 млрд. лева през същия период на 2015, през януари-септември 2016 вече излишъкът по текущата сметка достига 5,2 млрд. лева, а през същия период на 2017 – 5,1 млрд. лева. Причината за този огромен излишък се крие най-вече в приходите от туризъм (износ на туристически услуги, т.е. приток на чужденци) и съответно сериозния излишък при подсметката за пътуванията.
При цените на имотите наистина се наблюдава растеж последните няколко тримесечия, който е в унисон с цялостното раздвижване на жилищното строителство и масовото прехвърляне на спестявания от банкови депозити към имоти заради близките до нулеви нива на лихвите по влогове.
Средният ръст на цените на жилищата за последните три години (второ тримесечие на 2017 към второ тримесечие на 2014) е около 19%, като през 2017 увеличението на цените се ускори до около 9% годишно. С бързото покачване на предлагането (виж горната графика за разрешителните за строеж), обаче, както и с очаквания обрат при лихвите в световен и европейски план ръстът на цените на имотите е много възможно да се забави.
Що се отнася до заплатите, там увеличението в момента е средно около 10% годишно, докато при пика през 2007 се отчиташе около двойно по-високо увеличение, т.е. и по този показател сме далеч от нивата при бума от 2007-2008.
Като цяло, ако може да се направи грубо сравнение на сегашното икономическо оживление с това от периода преди кризата, то в момента по повечето показатели сме някъде на нивата от началото на 2005.
С други думи, ако процесите се развият по аналогичен начин, то имаме още около 2-2,5 години преди да започнем да говорим за прегряване и риск от „твърдо приземяване”. Разбира се, гаранции за сходно развитие на икономиката и следване на пътя от 2005-2008 няма, напротив.
Ако перифразираме Л.Н. Толстой, всяка криза се развива по своему и никой до момента не измислил начин да я предвижда.