Проф. Франсиско Хавиер Карийо е международен консултант и професор по управление на знанията в Института по технологии и висше образование в Монтерей. През 1992 основава и управлява Център за системни знания, където е бил ръководител на над сто проекти в тази област. Участва в Програма, наречена Монтерей – международен град на знанието, която си поставя за цел превръщане на този град в град на знанието. Съосновател е на Нов Парижки клуб и участва в редакционните колегии на няколко международни списания и професионални организации, свързани с управление на знанието. Проф. Карийо е основател и президент на World Capital Institute, който организира ежегодните награди за най-добрите градове на знанието (MAKCi), както и Световния форум на знанията. Неговата книга "Градове на знанието" е призната за най-важната нова книга в областта на градоустройственото планиране след излизането на книгата на Джей Форестер "Градска динамика". Считана е за най-успешната "преобладаващата парадигма на градоустройственото планиране с мощна визия за бъдещето, основаващо се на критичния ресурс на човешкия капитал".
Какво е вашето определение за понятието „град на знанието“?
Град на знанието е градски регион, в който гражданите предприемат съзнателен и систематичен опит да установят развитието на идентичността си и балансират управление на уникалната си капиталова система
Може ли да се направи паралел между днешните мегаполиси и древните „градове на знанието“ – Вавилон, Атина, Рим, Александрия, люлки на цели цивилизации? Какво се е променило от тогава?
Ако разглеждаме градовете на знанието като центрове на знание, наука и култура, то те продължават съществуването си и към днешна дата. Ако ги разглеждаме като градско развитие, основано на знанието, то те са тези, които целят постигането на баланс на всички нива, които носят стойност (материални и нематериални) за своите граждани.
Кои са основните принципи на градското планиране, базирано върху знанието?
Стъпва върху Капиталовата система. Капиталовата система е хомогенна ценностна структура, която показва уникална местна култура. Цялостта не може да бъде редуцирана до някоя от нейните части. Всяка форма на капитал има своята стойност и може да бъде разменяна за друга чрез правилата за кореспонденция. Капиталовата система ще работи дотолкова, доколкото е активно генерирана и присвоена от гражданите.
Големината има ли значение? Необходимо ли е един град да бъде голям, за да се превърне в „хъб“ на знанието?
За жизнеспособността, основана на знанието, това не е от значение. Разбира се, мащабът отваря възможности, но също така носи и ограничения. Всяка система на човешка дейност може да бъде проектирана като такава, основана на знанието (например селища на знанието).
Смятате ли, че парите могат да купят знание или това работи по различен начин?
В индустриално-капиталистическата парадигма знанието е ценно дотолкова, доколкото може да бъде монетизирано. В едно общество на знанието паричният капитал има само представителна и транзакционна стойност.
Можем ли да създадем знание извън традиционните академични институции, университети и тн.? Колко полезно може да бъде „алтернативното образование“?
Правим го всеки ден. Сегашната образователна система често възпрепятства възможностите ни да създаваме и мобилизираме знания. Алтернативните форми могат да спомогнат затова.
Свободата на движение в момента е гореща тема и от двете страни на Океана. Съществуват различни фактори, в това число и на най-високо политическо равнище, които се опитват да ограничат имиграцията и възвърнат някои класически протекционистични теории от миналото. Как виждате това – като заплаха или като възможност?
Човешкият капитал е основополагащ. Една култура, която подценява разнообразието и толерантността, като в същото време ограничава свободното движение и развитие на хората, няма как да устои в дългосрочен план.
Защо градовете на знанието са толкова важни? В крайна сметка, ние живеем в свят, в който 99% от знанието съществува във виртуална форма, достъпна навсякъде.
Това, което съществува в изобилие или по-скоро в излишък е информацията. Информацията се превръща в знание само тогава, когато предава на хората смисъл и им позволява да действат ефективно в конкретен случай. Градовете могат да бъдат идеалната среда за изграждането на подобна култура (knowledge-intensive cultures).
Вярвате ли в информационния парадокс – моментът, в който информацията вече не води до увеличаване на знанието, а започва да го подкопава? Не е ли шокиращо, че почти 40 години след създаването на интернет има хора, които все още се опитват да ни убедят, че Земята е плоска?
Проблемът не се опира до информацията и количеството, а до знанието и качеството. Има хора, които отричат антропогенната промяна на климата само за скрият истинския си дневен ред.
Готови ли сме ние хората да поемем и анализираме цялата информация, до която имаме достъп?
Отново проблемът е качествен и може да има изкривявания. Способни ли сме като едно глобално общество да свържем нашата икономическа култура с глобалните съществуващи рискове? След това, можем ли да действаме по такъв начин, който ще отвори жизнеспособно бъдеще? Или сме обречени на самоунищожение заради функционалната глупост.