Връщането на доверието е ключовият момент за развитието на капиталовия пазар в България, заявява председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова в интервю за Bloomberg.
Дребните инвеститори, големите инвеститори, а и всички играчи на пазара трябва да се уверят, че той функционира единствено и само по икономически закономерности. Възстановяването на доверието не може да се случи веднага и ние се стараем с ежедневните си действия да се върви в тази посока, допълва Караиванова.
Промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа скоро ще бъдат гледани на второ четене от пленарна зала в Народното събрание, като ще привлекат нови инвеститори и ще защитават по-добре правата на миноритарните акционери. При досегашните обсъждания получихме подкрепа от всички политически сили в парламента, посочва Караиванова, цитирана от пресцентъра на КФН.
Като предстоящи събития, които ще окажат сериозно влияние, тя посочва, че с европейски средства ще се финансира публичното предлагане на финансови инструменти, предстоят заключителни действия по изграждане на връзката между Централен депозитар и БНБ, което ще направи възможно търговията на държавни ценни книжа (ДЦК) на борсата.
Тя коментира и процедурата, която Българският енергиен холдинг (БЕХ) започна по промяната на собствеността на енергийната борса. "Ако Българска фондова борса придобие енергийната борса, това ще увеличи капитализацията на БФБ и ще представлява допълнителен стимул за потенциалните инвеститори", смята Караиванова.
Ръководителят на КФН отбелязва още стабилността на застрахователите и пенсионноосигурителните дружества. "В две от компаниите влязоха квестори, в някои дружества има препоръки за подобряване на системите за управление. В областта на пенсионното осигуряване има необходимост от подобряване на законодателството и вярваме, че поредният опит за поправки в Кодекса за социално осигуряване, които третират проблема със свързаните лица, този път ще получи подкрепа в парламента", посочва Караиванова.
Очакваме от следващата година да се промени моделът на финансиране на КФН, тъй като това е единственият начин да се повиши капацитетът на регулатора. Тази промяна беше изведена и като основна препоръка в доклада на Световната банка и Международния валутен фонд след приключването на Програмата за оценка на финансовия сектор в България (FSAP). Работим по изпълнението на друга препоръка на световните финансови институции, а именно да преминем към надзор, базиран на риска, казва още Караиванова.
Заради по-голямата интеграция, конвергенцията на лихвените равнища и намаляване на разходите за трансакции евентуалното влизане на България в механизма ERM2 ще има изцяло благоприятни последствия за небанковия финансов сектор у нас, посочва още Караиванова пред Bloomberg.