Прогнозата на Джеймз Бийвън, главен инвестиционен директор CCLA Investment Management за цената на петрола и перспективите за инвестиции в сектора. Бийвън разговаря с Анна Едуардс от студиото на Bloomberg в Лондон и Джонатан Феро от Ню Йорк на 7 януари 2016.
Знаем за предлагането. Мнозина говорят за търсенето, особено за обезценяването на валутата в Китай, най-големият потребител на суровини. Това ли е в основата на събитията тази сутрин и новия спад на суровия петрол?
За мен става дума за проблем в предлагането. Анализът на ползите за американските домакинства показва, че стига 100 млрд. долара. Това всъщност означава, че парите в портфейлите на хората се увеличават и спестяванията растат. Ползите се усещат в подобряване на балансите на домакинствата, а не на магазините.
Докато не видим сериозно намаление на предлагането е трудно да очакваме стабилизиране на цената на суровия петрол.
Значи можем да кажем, че това е реакция спрямо Китай. Мислите ли, че е това? Говорим и за високи нива на запасите, те са рекордни за САЩ. Дали става дума за предлагането или заради Китай?
Мисля, че е главно заради предлагането. И ако става дума за търсенето, отнася се много повече за САЩ. Китай е много безспорно важен фактор в широкия суровинен комплекс. Особено за базовите метали.
Америка е много по-важна за суровия петрол.
Извинявам се, но искам да вметна една новина - сделката между Shell и BG, която до края на месеца трябва да приключи. Ако бяхте акционер, щяхте ли да гласувате за нея или против нея?
По принцип бих я подкрепил, но всички сделки и капиталови разходи в момента са погрешни. Знаем, че повечето капиталови разходи в Shell са основани на прогнозата за цена на петрола от 60 долара за барел. А сега това изглежда доста далечно.
Ако ме питате като петролна компания какво очаквам като цена на петрола в края на годината, бих казал 45 долара. Бих могъл да стигна до 50 долара, ако ми обещаете, че предлагането ще бъде овладяно. Но не мога да стигна над този праг.
А всички планове за капиталови разходи на петролните мейджъри са заложени върху по-висока цена.
За мен петролният сектор остава значителен инвестиционен риск.
Кога ще чуем от петролните мейджъри, че няма да платят дивидентите?
Интересно какво ще направят, защото намаляването на дивидента е едно, а намаляване на капиталовите разходи - съвсем друго. Да се научиш да живееш в свят на ниски цени на петрола и свито търсене като алтернатива на повишаването на конкурентноспособността е огромно стратегическо и корпоративно предизвикателство. Повечето петролни компании смятат, че става дума за управление на спада в дългосрочен план - обратното на разрастване на бизнеса.
Очаквам този преход да е много интересен.
В определен момент ще има много пари на разположение на инвеститорите.