Виктор Швец, директор стратегия за Азия, Macquarie Securities коментира способността на китайските лидери да толерират волатилността. Интервю за Bloomberg на 6 януари 2016.
Китай иска едно нещо. Това разбрахме от 13-я петгодишен план. Но те правят нещо напълно различно. И така, къде е истината тук и как се ориентират в нея инвеститорите?
Те не могат.
А причината за това е, че китайското ръководство, точно както и американската администрация и администрацията в еврозоната, се опитва да се научи как да живее с дълг и с нестабилността. Това е подобно на това да живееш с рак. През повечето дни не се чувстваш особено добре, но понякога се чувстваш малко по-добре.
Затова, когато китайските ръководители ви се струват непоследователни, може също да кажете, че и американските ръководители са такива.
Същото може да се твърди и за японското ръководство. Затова, те биха искали да имат и двете. Биха желали да имат структурни планове, а в същото време не могат да търпят волатилността. Никой по света не може да толерира волатилността, включително и Китай.
Но проблемът е, че Китай не може непременно да си позволи това завинаги. Нито някой друг. Затова, съществува въпросът – какво се случва, когато световните лихвени се нормализират. Могат ли те въобще да се нормализират?...
А тук трябва да разберем и момента. Колко време и колко пари смятате, че има Китай?
Проблемът с Китай е, че в момента те имат изключително много спестявания.
Нивото на спестявания от 48% е твърде високо.
Китай отговаря за 30% от целия световен приток на спестявания.
Така че, пази Боже, това да не спадне.
В същото време те имат твърде много спестявания.
И какво правят те с тях – или ги инвестират, или изнасят тези пари в други страни. Когато инвестирате, нивото на възвращаемостта от инвестициите намалява. Нивото на дълга се повишава. Когато се опитате да изнесете тези средства в други държави, в крайна сметка тези страни не могат вече да приемат повече от тези средства.
Така че Китай се сблъсква с естествени ограничения.
Това, което те трябва да направят е да увеличат потреблението, да намалят нивото на спестяванията и да поддържат много по-големи излишъци по текущата си сметка. А резултатът от това би бил, че те отново ще постигнат баланс. Проблемът е, че вероятността това да се случи в следващите 3, 5 или 10 години е нулева.
Чакайте малко. Не получихме ли данни, които показват, че китайската икономика вече се насочва все повече към ориентация към потреблението.
Така е, но това става невероятно бавно. Всичко е само на повърхността. Ако нещата продължат да са така повърхностни, Китай вероятно ще попадне в капана на ликвидността преди да се ребалансира. Или с други думи, процесът трябва да се ускори. А когато започнете да мислите за ускоряване на процеса, има няколко неща, които можете да направите. Едно от тях е да се ликвидират предприятия...
Не съм много сигурна дали искат да правят това...
Но това може да е един от начините. Пак да кажа, че това има последици. Колкото повече предприятия се ликвидират и се прехвърля стойност към потребителите, толкова повече това ще се отрази на инвестициите – нещо добро. Но лошото тук е, че икономиката ще стане много по-слаба, колкото повече напредвате...
Но какво се случва с мрежата за социална защита? Защо да не се осигури здравна система, за да може хората да не изпитват такава нужда да спестяват пари.
Точно така. Друга алтернатива е много значително увеличение на фискалното харчене. Проблемът тук е, че на демографията и човешките навици им отнема десетилетия да се променят. Затова, ако вземем само демографията, пред себе си имаме около 25-30 години.
Ако вземем социалната система, за нея ще са нужни 10-20 години. Не смятам, че Китай има лукса да разполага с 10, 20 или 30 години. Така че, Китай е между чука и наковалнята. Те трябва да продължат да инвестират и трябва да продължат да взимат кредити.
Точно така. Друга алтернатива е много значително увеличение на фискалното харчене. Проблемът тук е, че на демографията и човешките навици им отнема десетилетия да се променят. Затова, ако вземем само демографията, пред себе си имаме около 25-30 години. Ако вземем социалната система, за нея ще са нужни 10-20 години. Не смятам, че Китай има лукса да разполага с 10, 20 или 30 години. Така че, Китай е между чука и наковалнята. Те трябва да продължат да инвестират и трябва да продължат да взимат кредити.