Икономиката на две скорости на Китай остава незасегната

Глен Магуайър, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион, ANZ

16:00 | 4 януари 2016
Обновен: 11:22 | 5 януари 2016
Автор: Иван Николов
Икономиката на две скорости на Китай остава незасегната

Коментар на Глен Магуайър, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион, ANZ за икономиката на Китай на 4 януари 2016.

 

Историята с Китай, като че ли се повтаря. Това ребалансиране ли е? Услугите печелят ли достатъчно, за да компенсират общото забавяне на икономиката?

Мисля, че това ще е една от основните теми на 2016 г. и 2017 г.

Производственият сектор на Китай, който беше така любезен към световната икономика, към износителите на суровини и на капиталови стоки, се намира в доста значително забавяне. Промишленото производство е доста слабо, а тази част от китайската икономика е отговорна за около 50% от БВП.

Услугите определено растат и има известни данни и предположения, че секторът на услугите може би е подценен в китайската икономика, а той носи 40% от БВП. Проблемът сега е, че докато Китай преминава от производствена и суровинно-интензивна икономика към по-потребителска и основана на услугите и посредничеството икономика, има много по-малко икономики, които имат по-висока потребителска експозиция към Китай, в сравнение с инвестиционната или суровинната експозиция.

Единствените две, за които се сещам в този момент са Швейцария и Нова Зеландия.

Затова, въпреки че Китай се радва на известен успех в ребалансирането на икономиката си, в подпомагането на услугите и в утвърждаването на тези нови двигатели на растежа, световната икономика не се адаптира толкова бързо към тази промяна в Китай.

Така че този преход на много слаб внос от Китай, съчетан с много слаб износ от останалите страни в света, по-конкретно – от страните в Азия в Китай – изглежда ще продължи. Общата картина вероятно ще бъде на слабост в търговията и в производството в резултат на това успешно ребалансиране на Китай.

 

Колко трябва да се тревожим, особено с оглед на надеждата, която Китай има за тази реформа на предлагането, но също и поради бурните промени през изминалата година – девалвацията на юана, сривът на фондовия пазар и обърканите решения за политиката. Доколко може да се каже, че това промени плана за реформите тази година?

Важно е да не забравяме, че това е част от реформите за преминаване към по-пазарно базирана, и пазарно-определяна икономика. Те не бяха проведени добре, времето за тях не бе подбрано особено добре, но не мисля, че плановете за реформи са съвсем обезсмислени.

Трябва да помним също и, че вероятно най-важната реформа, която Китай може да направи в този момент е това ребалансиране от основана на производство икономика към икономика, основана на потребление и на услуги. Определено, цифрите, публикувани през уикенда, потвърждават, че това се случва.

А и заедно с икономиката на услугите, която започва да играе по-важна роля в икономиката, мисля че властите ще могат по-спокойно да напреднат с някои от по-трудните реформи, като либерализирането на лихвените проценти, а което е още по-важно – либерализацията на капиталовата сметка, за които има ясен график и план, които са поставени този път.