Директните икономически ефекти от минималната работна заплата
Елементарната икономическа логика ни казва, че когато цената на дадена стока или услуга се повишава, търсенето спада, докато предлагането нараства и обратното – в това се изразяват фундаменталните икономически закони на търсенето и предлагането. Предвид този закон заплатата де факто е цената на нечий труд и нейната величина оказва въздействие върху търсенето и предлагането на труда, какъвто е и случаят с всички останали стоки и услуги на пазара. Цената на труда (заплатата) на даден работник зависи основно от 1) продуктивността на неговия труд и 2) конкуренцията на пазара. Взимайки всичко това предвид, какво ще се случи ако държавата реши да наложи или увеличи вече съществуващ минимален праг на заплатите?
Първо, трябва да отбележим, че за да има какъвто и да е ефект върху пазара на труда даден праг на минимална работна заплата винаги трябва да е по-висока от пазарната работна заплата (ПРЗ). Ако МРЗ е по-ниска или равна на вече установената ПРЗ, то тогава от нея няма никакъв смисъл, защото въпросният минимален праг така или иначе вече е покрит на пазара, без да има каквото и да било регулаторно вмешателство.
Когато обаче минималната работна заплата е по-висока от пазарната такава, това тя автоматично поставя пазара на труда в дисбаланс и води до повишение на нивото на безработицата. Взимайки предвид законите на търсенето и предлагането е ясно, че въвеждането на минималната работна заплата, която е по-висока от пазарната, причинява същевременно увеличаване на предлагането на услуги (т.е. на труд) от страна на работниците и свиване на търсенето на работници от страна на работодателите. Именно това е една от причините при въвеждането на МРЗ, която е по-висока от пазарно установените заплати, броят на безработните – онези хора, които търсят работа на въпросното ниво на заплащане, но не могат да намерят – да нараства. Затова минималната работна заплата вреди най-тежко на нискоквалифицираните и неопитните работници.
Пониженото търсене на работна ръка от страна на работодателите може да доведе и до съкращения на вече наети служители. По-висока минимална работна заплата автоматично означава по-висока цена на труда и съответно по-високи разходи за труд за тези работодатели, които до сега са плащали на своите работници заплати по-ниски от новия минимален праг. Ако работодателите, целейки да се справят с увеличените разходи, решат да съкращават работна ръка, това ще удари най-силно нискоквалифицираните и неопитни работници; т.е. именно служителите, на които минималната работна заплата уж трябва да помага най-много.
Това е напълно естествено, защото за този тип работа, за която възнагреждението е тенденциозно ниско (около или под минималния праг) и обикновено не се изисква сериозен опит или квалификация. Много често работниците, които се занимават с този тип работа, са младежи в началото на своята кариера, които именно поради липсата на опит и достатъчни знания получават толкова ниски заплати. Повишението на минималното заплащане може напълно да саботира старта на техните кариери и впоследствие да ги обрече на трайна безработица.
Всеки един работодател поема риск, наемайки все още неопитни и нискоквалифицирани работници, понеже той не знае какво да очаква от тях. Точно поради тази причина колкото по-скъп е техният труд, толкова по-рисково е тяхното наемане на работа, защото потенциалните загуби респективно са по-високи. Поради това именно тези заети ще бъдат първите съкратени при едно увеличение в разходите за труд на дадено предприятие. Много по-добре е един работник да бъде нает първоначално на ниско заплащане с възможност за бъдещо повишение, ако продуктивността му го оправдае, отколкото да бъде увеолнен или да не бъде взет на работа въобще, понеже размера на заплатата е твърде висок, за да оправдае риска, който работодателят поема.
Загубата на всички тези работни места, причинена от покачването на минималната работна заплата, води и до растеж на сивата икономика. Много е вероятно част от хората, загубили работните си места, отчаяни от липсата на работа „на светло“ да се пренасочат към сивия сектор. Проучване на немския Institute for Applied Economic Research в началото на тази година доказа, че въвеждането на минимална работна заплата на национално ниво в Германия ще доведе до стабилизиране на дела на сивата икономика, като е възможно в бъдеще то дори да започне да расте. Понеже сивият сектор оперира извън регулаторната рамка е ясно, че компаниите в него могат да наемат работници на заплащане под минималното. Но освен това, липсата на регулации означава и по-ниски разходи като цяло, което означава, че в някои случаи работата в сивия сектор може дори да е по-добре платена, отколкото тази „на светло“. Иронията в България е, че напоследък се говори как покачването на МРЗ е един от най-добрите методи за борба със сивия секто, докато в действителност ефектът е по-скоро обратен.
Дотук разгледахме възможно най-директните ефекти от въвеждането или увеличението на МРЗ върху пазара на труда. Както стана ясно директно афектирани са секторите от икономиката, където заплащането е ниско и заетостта сред нискоквалифицираните и неопитни кадри, най-често младежи страда най-много ако предприемачите решат да съкращават работна ръка, за да се справят с по-високата цена на труда. Това води до увеличение в безработицата (особено младежката) и е възможно и да довете и до растеж на сивия сектор.
Индиректните икономически ефекти от минималната работна заплата
Пределно ясно е, че ако работодателите решат да поемат допълнителните разходи за труд (т.е. да не съкращават работници) след въвеждането или увеличаването на минималната работна заплата, то тогава безработицата във въпросния сектор от икономиката може и да не се увеличи въобще. Такива случаи е имало и те са добре документирани – защитниците на минималната работна заплата често използват такива данни, за да опровергаят твърдението, че тя увеличава безработицата. Обаче това, че видимо МРЗ не води до безработица в един сектор на икономиката, не означава, че същото се отнася и за всички други. Все пак, за да компенсират за по-високите разходи за труд предприемачите трябва да съкратят друг тип разходи.
Ако например работодателят реши да съкрати разходи свързани с поддръжката на работното място и работните условия, това всъщност директно би навредило на самите работници, на които минималната работна заплата би трябвало да помага. Да, заплатата им вече е по-висока, но в същото време условията на труд се влошават. Нека не забравяме, че заплащането не е единственото нещо, което интересува един потенциален или настоящ работник. Условията на работа също са от огромна важност. Много хора биха се съгласили да работят на по-ниско заплащане, но при по-добри условия. При увеличаването на минималната работна заплата обаче е много вероятно да се случи точно обратното – заплатата се увеличава, но условията на труд пропорционално се влошават, чрез което се компенсират по-високите разходи за труд. Освен условията за труд други разходи на предприятието като професионални обучения за работниците, допълнителни възнаграждения за отлична работа и работа извън работно време и т.н. също могат да бъдат съкратени.
По този начин от увеличението на МРЗ могат да пострадат всички служители в едно предприятие – включително тези, които не са били афектирани от увеличението на МРЗ. Тоест, за да бъде увеличена заплатата на едни служители, условията на труд биват влошени и възнагражденията за допълнителен и отличен труд се съкращават за всички. Това от своя страна може да влоши продуктивността и качеството на услугите и/или стоките, които даденото предприятие продава, което пък е негативен ефект за потребителите.