Изпратихме поредната най-зелена и изобилна година в историята, а през 2016 ни предстоят нови рекорди в екологичното и ресурсно благосъстояние на човечеството, пише в анализ управляващият партньор в denkstatt България Боян Рашев.
Кога последно се сблъскахте с подобно твърдение? На фона на лавината от новини за замърсяване на въздуха и водите, температурни рекорди, изчерпване на ресурси, бедствия и призиви да „спасим планетата“, то си е уникална находка.
Някога да сте се питали как се мери дали планетата става по-зелена? Имам два отговора. Краткият е биоцентричен. Изменението на нетната първична продукция или количеството биомаса, което създават фотосинтезиращите организми на сушата и океаните, е най-добрата мярка, защото реално определя биологичното разнообразие и способността на екосистемите да функционират. Можем да я мерим, откакто имаме сателитно покритие, тоест от края на 70-те. Резултатите на НАСА са недвусмислени – първичната продукция расте, въпреки обезлесяването. Няма да обяснявам причините – всеки знае коя е основната храна на живота! Краткият е: Да, планетата е все по-зелена!
Какво се случва с природния капитал
Дългият е антропоцентричен и затова – доста по-важен за хората. Можем да твърдим, че планетата е по-зелена, ако природният ни капитал днес е повече от вчера и ни позволява по-дълъг, здравословен и щастлив живот. Въпросният капитал включва състоянието на околната среда (въздуха, водата, почвите, климата, екосистемите) и минералното богатство.
Колко болни от холера познавате? И аз не се сещам. Забравили сме, че мръсната вода винаги е била сериен убиец – колкото „по-близо“ до природата живеем, толкова по-вероятно е да ни навести. Отдавна разрешен проблем в развития свят, според Глобалното проучване на бремето на болестите (GBD study) през 1990 тя все още е вторият най-значим рисков фактор за заболяване и смъртност в света. До днес въздействието й е спаднало с 67% и вече е на 9-то място. Човечеството има достъп до все повече чиста вода и този тренд ще продължи.
Колко човека, които готвят на оборска тор или дърва, познавате? За съжаление, има шанс да се сетите – 7% от населението на България живее така. За успокоение, в Индия и Субсахарска Африка все още са мнозинство, а преди Индустриализацията почти всички са били така. Малко известен факт е, че 60% от жертвите на замърсяването на въздуха на глобално ниво се дължат на изгарянето на биомаса в домовете. Слава Богу, тенденцията е ясна – от 1990 до днес има спад с 41%.
Знаете ли, че думата „смог“ съвсем не е нова? Измислена е в Англия през 1905, за да обозначи типичната за Лондон смес от пушек (smoke) и мъгла (fog). Това, което днес виждаме в Пекин, е кристален планински въздух в сравнение с историческата норма в Англия. От XIII век, когато крал Едуард I прави първия опит за забрана на пушека, до средата на XX в., смогът е част от живота там. С развитието на технологиите за очистване на димни газове, светът буквално започва да диша. Здравното въздействие на смога от фин прах спада с 24% от 1990 насам в глобален мащаб, като дори в Китай след 2007 има намаление. Днес живеем в домове и градове с много по-чист въздух.
Зелените умове - отново с грешни прогнози
Великите зелени умове, чиито трудове съм изучавал в университета, са известни с прогнозите си за неизбежния глобален глад, поради опустиняване, ерозия, загуба на почвено плодородие, изчерпване на водоизточници… Случва се точно обратното. През 1990 недохранването е водещият рисков фактор за смъртност на планетата. Днес то е спаднало със 67%, а на върха е неправилното хранене, което често значи… преяждане. Напук на злокобните предсказания, ръстът на земеделското производство надхвърля този на населението, при това без повече обработваема земя. А 2015 е поредната година с рекордни добиви и спадащи цени на основните храни. Няма никаква причина да смятаме, че тази тенденция ще спре, а биотехнологиите и синтетичните храни тепърва ще навлизат с висока скорост.
Същите мислители системно прогнозират изчерпването на невъзобновяемите ресурси като любимата им тема е нефтът, но обичат да коментират и метали като медта, цинка, оловото. Комбинацията от геоложка реалност, човешки гений и свободен пазар ги прави смешни, но това остава някакси незабелязано. Въпреки ежегодно растящите добиви, през 2015 запасите на всички невъзобновяеми ресурси са по-големи от всякога, цените им се сриват и това ще продължи и през 2016.
Твърдят, че обезлесяването на планетата е достигнало катастрофални размери. Глобалната оценка на горските ресурси обаче показва, че в последните 5 години то е спаднало до 0,08% годишно (от 0,18% през 90-те) и можем да очакваме нетен ръст на горите преди 2020 г. Обвиняват ни, че през последния век изтриваме между 10 хил. и 100 хил. вида годишно от Земята. Само, че Международният съюз за защита на природата (IUCN) е документирал изчезването на не повече от хиляда от 1500 г. до днес, тоест по два вида годишно. Интересното е, че в списъка все по-рядко се добавят и все по-често се заличават видове – масово явление е непознати популации да изскачат от гъсталака. Между другото, познат вид вече няма как да изчезне – със сигурност имаме неговия генетичен профил, което значи, че можем да го съживим. А знаете ли, че дивите популации на почти всички бозайници и птици в Европа и Северна Америка, които наистина ценим – мечки, вълци, рисове, бизони, орли, лешояди и други сладки създания – устойчиво растат през последните 50 години? Тези, за които ни е грижа, оцеляват – просто можем да си позволим лукса да ги спасяваме. На фона на този „екоцид“, учените откриват и описват между 15 хил. и 18 хил. нови вида годишно и това ще продължи още доста дълго. Всеки сам може да сметне нетния резултат.
От 20 години всяка суша, наводнение, жега, студ, буря, ураган, пожар се асоциира с изменението на климата. Международната база данни за бедствия (EM-DAT) обаче ясно показва, че жертвите на подобни явления устойчиво намаляват от 1900 до 2015 г. – не само като процент от населението, но и като абсолютна стойност. А числата от миналото със сигурност не представят пълната информация. Ако през 1915 някъде из Конго е станало наводнение с хиляди жертви, вероятността никой да не е узнал за него е доста висока. Днес, ще се предава на живо по CNN и правителството ще надува щетите, за да получи по-голяма международна помощ. Стойностите на индекса ND-GAIN, който отчита уязвимостта и готовността на страните за справяне с климатични бедствия, ежегодно се подобряват от 1995 г. до днес. Не се тревожете за Бангладеш – територията й расте с около 20 км2/год., благодарение на огромните количества утайки, които Ганг отлага в делтата си.
Ще става по-добре
Всъщност, дългият отговор също можеше да е кратък: Глобалният индекс за състоянието на околната среда (EPI), който включва гореописаните, плюс някои други компоненти, за поредна година излезе на зелено. Отново имаме подобрение, което важи и за България. Вероятността това да се случи и през 2016 клони към 100%. Иска ми се да внеса малко повече рационален оптимизъм в живота ни и да пожелая на всички: Честита нова най-зелена 2016!