Гърция - непослушното дете на Европа

2015 скоро ще бъде история. Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца.

2015 ще се окаже една от най-разтърсващите за Европейския съюз (ЕС) в последните десетилетия, а в основата на голяма част от проблемите стои южната ни съседка Гърция. Годината за гърците започна с еуфория покрай изборната победа на Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА), която обеща край на тежките икономически мерки, водещи до все по-отчайваща бедност в страната.

Правителството на Алексис Ципрас започна своя мандат с одобрение от над 80% от гръцките граждани, но ще завърши годината с над 80% неодобрение на политиката.

А между тези две проучвания на общественото мнение стоят неколкомесечни схватки с кредиторите, изненадващ, но и до голяма степен без особен смисъл референдум, банкова ваканция, нова, трета спасителна програма и предсрочни парламентарни избори - четвърти в рамките на последните три години, а в последните месеци и бежанска криза обхваща страната...

Още с идването си на власт правителството на СИРИЗА започна болезнени преговори с трите институции, отпуснали заеми за страната - Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕС, използвайки като оръжие заплахата за напускане на еврозоната.

Обаче точно това се обърна  срещу тях, защото се оказа, че пазарите вече бяха проиграли подобен сценарий, изчислили риска от разпад на целия валутен съюз и сега изчакваха следващите действия на крайнолявата партия. Така Гърция се оказа само на крачка от Grexit (излизане от еврозоната), пък и дори като временна мярка, предложена от германския финансов министър Волфганг Шойбле.

Месеци след критичните преговори излизането на Гърция от еврозоната все още е тема за размисъл в Европа. Чешкият президент Милош Земан коментира в края на годината, че страната му ще стане част от валутния съюз ако е възможно в първия ден, в който Гърция го напусне. 

В началото на юли, въпреки силния мандат от гръцкия народ, гласувал с "όχι" ("не") на референдум относно предложенията на кредиторите, Алексис Ципрас трябваше да се съгласи с трите институции и да приеме нова спасителна програма, абсолютно в разрез с обещанията и водената до момента политика на правителството.

Той успя да избегне някои унизителни условия, като например създаването на нов приватизационен фонд, управляван от Люксембург, а не от Атина.

Сред исканията на кредиторите обаче не липсва избягваната от всички правителства досега пенсионна реформа, включваща премахването на ранното пенсиониране и ново намаление на пенсиите, както и ограничаване на данъчните облекчения за фермерите и ускоряването на процеса по раздържавяване на активи.

#ThisIsACoup

Условията, поставени от европейските партньори на Гърция, бяха такива, че преговорите по третата спасителна програма продължиха безпрецедентните за заседание на лидерите на еврозоната над 17 часа.

По време на срещата Алексис Ципрас си спечели и съчувствието на милиони европейци. А в социалните мрежи буквално за минути изключителна популярност набра хаштагът #ThisIsACoup ("Това е преврат"), намеквайки какво очаква премиера на Гърция, връщайки се в родината си с това споразумение в папката си.

Парите по третото споразумение - 86 млрд. евро, обаче бяха жизнено необходими за Атина. Банките в страната не работеха, а гърците можеха да теглят само по 60 евро на ден от своите спестявания. На страната предстоеше плащане на задълженията към Международния валутен фонд, а неизпълнението на това задължение означаваше сигурна изолация от международните пазари.

Така Гърция увеличи дълговете си до почти 300 млрд. евро и прие да играе по европейските правила.

"Загубихме много време. Накрая се оказахме обезсилени и без пари. Ако знаехме това, щяхме да вземем по-смели решения", сподели премиерът Алексис Ципрас пред икономическия редактор на Channel 4 Пол Мейсън в края на годината.

Опит за преврат - да, но вътре в СИРИЗА

Важните политически решения обаче все още предстояха, защото с подписването на третата спасителна програма, председателят на СИРИЗА си осигури и разцепление в редиците на партията.

Съпартийците на Ципрас го обвиниха в предателство на принципите им, част от депутатите на партията оттеглиха доверието си от правителството и така към икономическата нестабилност беше прибавена и политическа криза и предсрочни парламентарни избори - втори в рамките само на 2015.

Премиерът нямаше особен избор, подавайки оставка, макар и без да се възползва от възможности да продължи управлението си с правителство на малцинството чрез искане на вот на доверие, за което нямаше и нужния брой депутати от СИРИЗА, или от други възможности, които му даваше законодателството.

Резултатите от вота показаха, че е предприел премерен риск - гърците отново повярваха и дадоха нов мандат за крайнолявата партия, а отцепниците не успяха да съберат 3% от гласовете и дори не влязоха в парламента.

Алексис Ципрас се оказа първият политик в Гърция, подписал спасителна програма и спечелил нов мандат начело на страната. Управленските действия обаче до голяма степен са предопределени - конкретните мерки и реформи са подробно описани в споразумението с институциите, които отпускат средства. Те пък вече са с една повече, след като към кредиторите се присъедини и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), който се грижи за рекапитализацията на банките.

Дотук стъпките на второто правителство на СИРИЗА са в очакваната от "четворката" посока. Това обаче беше постигнато с цената на двама обърнали гръб на политиката на управляващата коалиция депутати - по един от СИРИЗА и партньора "Независими гърци" (ANEL).

Най-тежките моменти за Ципрас обаче тепърва предстоят - проевропейската опозиция в лицето на ПАСОК, "Неа демократиа" и "Потами", вече не оказват подкрепа в гласуванията по исканите от Европа мерки. Именно с помощта на тези три партии СИРИЗА успя да получи одобрението за третата спасителна програма и на първите мерки, които отключиха и първия транш от 26 млрд. евро по нея.

2016 обещава да е нестабилна и взривоопасна за политическия елит

Сега обаче на дневен ред е промяната в данъчната система и пенсионната реформа, срещу която се обявяват всички - и вътрешната опозиция на Ципрас, и останалите партии в парламента. Още в първите дни на 2016 ще започнат и протестите на фермерите срещу премахването на данъчни облекчения.

Допълнително правителството трябва да предприема и омразното за мнозина в южната ни съседка раздържавяване на активите, като на дневен ред стои пристанището в Пирея, държавната енергетика, дори и острови. 

Управляващите разчитат да заглушат недоволството с "компенсационни мерки", обещани в предизборната програма. Първият пакет с подобни действия беше внесен в парламента, но и бързо оттеглен, макар и временно, за да не дразни кредиторите в края на годината и в очакване на последните 1 млрд. евро по първия транш от спасителната програма.

Сред посочените в правителствената програма ангажименти е и предоговаряване на заемите за Гърция, като правителството ще се опита да постигне орязване на стойността им, макар и сигналите до този момент да са, че промяна може да има само по отношение на условията по изплащането - разсрочване на срокове и вероятно намаление на лихвените проценти.

Преди изборите СИРИЗА обеща и борба с корупцията сред висшите чиновници по високите етажи на властта, но досега няма голям напредък в тази посока, макар че той също би имал решаващо значение при оценката на обществото за действията на правителството.

Това, което също може да се окаже спасително за втория кабинет на СИРИЗА, е и политическата апатия на гърците, която проличава все по-ясно. В последните социологически проучвания намалява подкрепата за почти всички парламентарни партии, с изключение на националистическата "Златна зора", но дори и нейният ръст е минимален. Почти 1/3 от анкетираните не знаят за кого да гласуват.

При това положение може да се очакват все по-разнообразни бъдещи парламенти без ясно изразено мнозинство, трудно сформиране на стабилно правителство, макар че и сегашната управляваща коалиция е доста странна - крайнолявата СИРИЗА управлява с крайнодесените "Независими гърци", и задълбочаваща се спирала на политическа криза.

В такава ситуация логичен сценарий е СИРИЗА да бъде оставена да довърши започнатото. Показателно за това е нежеланието на нито една партия в парламента да изработи заедно с управляващата коалиция национална кауза при преговорите за пенсионната реформа, от която правителството да не отстъпва.

Допълнителни главоболия и нестабилност за управлението крие и неочакваната криза, която донесоха близо 800-те хиляди бежанци, които влязоха в Гърция през 2015.

Подценяван от мнозина свои опоненти най-младият лидер на водеща политическа партия в Гърция Алексис Ципрас доказа, че обмисля внимателно своите ходове и крие в ръкава си поне един коз. На първо четене този път са поне два - икономическото стабилизиране на Гърция и предвижданията, че страната ще се върне към растеж и явната подкрепа на европейски лидери, сред които Франсоа Оланд и италианският премиер Матео Ренци, който вече открито се противопоставя на германския канцлер Ангела Меркел и политиката на икономии в ЕС, както и победата на левите в Португалия.

Така мечтата на Ципрас за общ фронт срещу ограниченията вече не изглежда толкова ексцентрична. В следващите месеци обаче играта за него със сигурност ще става все по-трудна, а и залогът - все по-висок.