2015 скоро ще бъде история. Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца.
Четири години преговори приключиха с първото глобално споразумение за борба срещу покачването на температурата на Земята на климатичната конференция в Париж. Представителите на 195 държави подкрепиха Споразумението във френската столица и се ангажираха да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2°C спрямо прединдустриалната епоха и да намалят емисиите парникови газове.
Споразумението беше наречено „историческо“, като неведнъж беше отбелязана свършената работа от френската дипломация и от председателя на конференцията на ООН за борба с климатичните промени - френския външен министър Лоран Фабиюс.
Какво следва?
„Първо трябва да се отбележи, че Споразумението още не е влязло в сила. През 2016 в Ню Йорк ще бъде отчетен броят на страните, които са го ратифицирали, и тогава ще започне официалното подписване“, заяви на дебат, организиран от „Зелени закони“, Антоанета Йотова от организацията.
Предпоследният вариант на текста е бил изключително слаб и е имало сериозен риск от провал, посочи на дебата Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата" от МОСВ, която лично е участвала в преговорите. Наложило се френските дипломати да използват специфични техники за преговори, открити още от зулусите, за да се стигне до компромисно решение, разказа тя.
Според нея много крайни позиции са били смекчени с прозрачност и възможността в преговорите да участват всички страни.
За самото Споразумение тя каза, че целите за смекчаване на изменението на климата и ограничаване на повишението на температурите значително под 2°C са доброволни. Следователно няма да има и санкции за неизпълнение.
Развитите страни ще продължават да предоставят финансиране на слаборазвитите държави от 100 млрд. долара годишно, но тази сума е включена в частта от текста без задължителен характер.
Поставена е и една дългосрочна цел – през втората половина на 21 век да се постигне баланс между количествата емитирани парникови газове и поглъщането им, например с предотвратяване на изсичането на тропическите гори. Текстът към момента е спорен и тепърва ще се изяснява, защото според някои анализатори тук трябва да се включи улавянето и съхранението на въглерод.
Сега всяка страна е длъжна да представи собствена цел, като сама преценява каква да бъде. След това задължително ще има отчитане как върви изпълнението на целта. През няколко години ще се прави глобален преглед как се работи по ангажиментите.
Като цяло Боряна Каменова посочи като успех следния резултат: Споразумението обединява всички 195 страни, договорена е целта за ограничение на затоплянето с около 1,5°C и целта за въглеродна неутралност. Всички тези цели ще се изпълняват в периода 2020-2030. „Това е сигнал в глобален мащаб, че се пристъпва към нисковъглеродно развитие“, коментира експертът.
„Краят на ерата на изкопаемите горива реално започна“, коментира пред Investor.bg Георги Стефанов от "Коалиция за климата".
По думите му Споразумението ангажира дългосрочно страните да се заемат с намаляване на емисиите от парникови газове, но то е с много общ характер и е на практика пожелателно. Затова според него е спорно дали без конкретен ангажимент, описан в договор, това ще се случи. Все пак са зададени обща цел и послание, отчита той.
С какво се ангажира България?
„България е територия с умерена уязвимост към климатичните промени. Средногодишните температури в страната в последните две десетилетия са повишени с 1,3°C спрямо 1968“, каза в началото на декември министърът на околната среда Ивелина Василева. Според нея глобалното затопляне може да се окаже добра новина за летния туризъм и да удължи активния сезон. В същото време екоактивисти твърдят, че периодите на снегозадържане намаляват с 40%, което неизбежно засяга зимния туризъм.
По данни на екоминистъра в резултат на промените се увеличават периодите на засушаване. Годишното количество валежи намалява, но те стават по-интензивни – изсипват се големи количества за кратко време и това е предпоставка за наводнения.
След Париж Ивелина Василева очаква Евросъюзът да актуализира и модернизира директивата за търговия с емисии. „Всяка една от държавите участнички трябваше да заяви индивидуален принос и ангажимент. Държавите от ЕС заявиха общата си цел през октомври 2014 - до 2030 да се намалят емисиите парникови газове с 40% спрямо обемите от 1990. Тепърва ще стартират преговорите на ниво ЕС“, каза тя на 21 декември, когато отчете свършената работа от екоминистерството за 2015.
Министърът допълни, че България вече е преизпълнила целите си, които трябваше да постигне до 2020. „Имаме сериозно поле за действие в областта на енергийната ефективност“, каза тя и припомни националната програма за саниране. И в други програми имаме мерки за енергийна ефективност, каза министърът.
Боряна Каменова също очаква промени в евродирективи. В този процес ще има допълнително ангажименти, които може да засегнат секторите транспорт, селско стопанство и управление на отпадъците.
„Конкретните преговори как Европа ще постигне 40% редукция на емисиите, 27% дял на ВЕИ и намалена консумация на енергия с 27 на сто ще започнат реално през 2016. Тогава България трябва да е активна страна в преговорите, ако желае ЕК да се съобрази с националните ни характеристики“, смята Георги Стефанов.
Големите замърсители
Плановете на Европа са амбициозни, но въпросът е дали страни, които емитират голямо количество парникови газове като Китай, САЩ и Индия, ще се присъединят към изпълнението на целите.
Според Боряна Каменова това зависи и от допълнителни фактори – например изхода от президентските избори в САЩ.
„Малко е вероятно страните, които емитират над 50% от общото количество парникови газове като САЩ, Китай и Индия, да не предприемат мерки за ограничаване на климатичните промени. Те вече работят за намаляване на емисиите. Това беше потвърдено през 2014, когато САЩ и Китай сключиха двустранно споразумение за балансиран и постепенен подход за намаляване на емисиите до 2030 г с почти по 30%“ коментира Георги Стефанов.
„Това „отпуши“ преговорите за останалия свят и впоследствие видяхме, че 183 страни изработиха т.нар. индивидуални национални цели за намаляване на емисиите, които са задължителни по Споразумението от Париж“, допълни той.
Експертът изтъкна, че в САЩ и Китай в последните 2-3 години се концентрират голяма част от инвестициите на глобално равнище за внедряване на възобновяема енергия.
По думите му за намаляването на емисиите са допринесли поевтиняването на газа и развитието на шистовите находища в САЩ.
Стефанов коментира още, че е намалена икономическата рентабилност на ТЕЦ-овете, които ползват въглища, което ги кара да преминават на газ и впоследствие се отчита намаление на емисиите. „В същото време в двете страни се правят огромни инвестиции във ВЕИ и този фактор неизбежно довежда до значимо поевтиняване на различните ВЕИ технологии, като в резултат на тези механизми вече е много по-евтино да се инвестира в производство на енергия от ВЕИ, отколкото в конвенционални, базирани на фосилни горива технологии“, смята природозащитникът.
Не всички обаче са на това мнение. „Фосилните горива, които отделят най-много въглеродни емисии, продължават да бъдат сред най-евтините на пазарите. На този фон всеки друг вид соларни и вятърни източници на енергия остават нерентабилни“, заяви брокерът на въглеродни емисии Кирил Джабаров пред Bloomberg TV Bulgaria.
Според него успехът на парижката конференция се дължи на постигнатото съгласие развитите страни да подпомагат развиващите се, чиято енергетика е на нивото от 70-те години на миналия век. По думите му е постигнат компромис, но тепърва обещаната помощ трябва да бъде структурирана с някакви финансови инструменти.
Какво се случва с търговията с емисии?
Една от схемите за намаление на парниковите газове е Европейската схема за търговия с емисии. Един ТЕЦ произвежда годишно между 3 и 12 млн. т въглероден двуокис. Цената на квотите в момента е 8 евро за 1 т, което е икономически стимул за големите инсталации да полагат усилия за енергийна ефективност, коментира Боряна Каменова.
Кирил Джабаров очаква да бъдат структурирани нови инструменти за търговия с емисии или усъвършенстване на старите, както и оживление на търговията.
Глобално захлаждане или затопляне?
Все още има учени, които не са съгласни, че глобалното затопляне се причинява от човешката дейност. Без да отрича измененията в климата, проф. Боян Киров от Института за космически изследвания към БАН от години твърди, че не е доказана връзка между повишение на температурите и човешката дейност.
„Има промени в климата през последните години, но аз подлагам на съмнение твърденията каква е причината. Не смятам, че причината е човешкият фактор - използването на горива, които отделят въглероден двуокис. Има други причини и те са естествени за природата“, казва той.
„Има много фактори, които влияят върху климата. Земята в дългосрочен план е в период на излизане от един температурен минимум. Върху нея, разбира се, като основен фактор влияе Слънцето. От значение са промените в самото Слънце и в орбиталните параметри на Земята. Има големи морски течения, които влияят върху климата. Вулканите също въздействат“, казва той.
И допълва, че въглеродният двуокис има значение, но водните пари са основният фактор, който влияе на температурата. „Всичко това прави системата достатъчно непредсказуема. Правят се опити да се направи модел, но има и неизвестни за нас фактори“, казва проф. Киров.
Специалистът смята, че първо се вдига температурата, а после нараства въглеродният двуокис. Той твърди, че обяснението е доста просто: „Големият резервоар на въглероден двуокис на нашата планета са океаните. Като се затопли водата, част от газа се освобождава. Не сме ние причината, сега се борим с вятърни мелници. Спрете всички комини – температурата няма да мръдне“, убеден е той.
За проф. Киров е по-логично в момента хората да вземат мерки, за да се приспособят към средата, в която живеят. Той изтъква, че при увеличението на въглеродния двуокис природата сама ще реагира и растенията ще увеличат масата си.
Горите ще ни спасят, убеден е той по повод решението от Париж да се обърне внимание на горите, които са сериозен фактор за поглъщането на газа.
Боряна Каменова коментира, че въпросът дали има глобално затопляне не е дебатиран в Париж. „Към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата има научен панел, в който специалисти от цял свят изготвят доклади за състоянието на планетата. Според последните данни глобалното повишение на средната температура е неоспорим факт. Също така е факт, че затоплянето започва с развитието на индустрията“, казва тя.
Експертът изтъква, че насочването към нисковъглеродна икономика е оправдано за Европа, тъй като Старият континент е беден на ресурси и това ѝ осигурява енергийна независимост.
Догодина в Ню Йорк Споразумението ще бъде подписано от държавите, които са го ратифицирали. За да влезе документът в сила, трябва да бъде подписан от поне 55 страни, които емитират поне 55% от емисиите парникови газове в глобален мащаб.