Константин Проданов е роден през 1977 в София. Той е бивш съветник на Георги Първанов по икономически и финансови въпроси в последната година от мандата му като президент. През 2014 беше кандидат е за евродепутат от ПП АБВ на изборите за европейски парламент. Доскоро бе финансист и икономически експерт към партия АБВ и главен мениджър на инвестиционна компания. От началото на тази година е председател на парията.
Завършил е международни отношения в Юридически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и магистратура по финанси в Токио, Япония. Между 2001 и 2011 работи в банковия сектор в Токио в инвестиционни банки като UBS и Goldman Sachs в качеството си на вицепрезидент на девизия "Търговия с деривативи". Владее английски, руски, японски и френски език.
Как оценявате политиките на предишното редовно избрано правителство?
Като хаотични, недалновидни и до голяма степен подчинени на моментни реакции на едно или друго събитие. С едно-единствено изключение – реформата в пенсионната система, която направи министър Калфин като социален министър.
Иначе както виждаме голяма част от реформите, които претендираше предишното правителство, че прави, са в задънена улица – в здравеопазването, в образованието и т.н. Огромният проблем е, че на това правителство от една страна липсваше каквато и да е визия, а от друга – прекалено много се подчиняваше безпрекославно на външни искания, без да отчита изобщо българският интерес.
Оттук работата му бе обикновено „на парче“, никога нямаше цялостна концепция или визия докъде и какво трябва да искаме в даден сектор, как да го постигнем и най-важното как. Философията, че измененията в законодателството са панацея, ни изиграха лоша шега, защото непрекъснатите промени водят до правна нестабилност, до невъзможност да се види дали тези промени произвеждат желания ефект или не, до прокарване на лобистки интереси.
Кои са най-важните социални теми, с които трябва да се захване първо следващия кабинет?
Всички партии сега говорят масово за доходи, образование и здравеопазване. Без да питаме защо някои от тях, които до вчера управляваха, не ги чухме години наред да говорят по тези проблеми, ще видим, че сегашното им говорене се свежда до бомбастични и примамливи общи обещания.
И за нас тези въпроси са най-важните, най-вече борбата с бедността. Но разликата между другите партии и Коалиция „АБВ -Движение 21“ е, че зад нашите позиции по отделните въпроси стоят конкретни мерки, ясни виждания и най-вече пълна яснота какво искаме да постигнем.
Повече пазар или повече държава в икономиката?
Това е също една ясна разграничителна линия между Коалиция „АБВ – Д21“ и останалите партии, включително и тези, които са вляво. Според нас държавата трябва да започне да играе съществена роля за подобряване социално-икономическото положение, така както правят повечето ни партньори от ЕС, а и другите развити държави в света. Именно абдикирането на българската държава от икономиката, от здравеопазването, от образованието и комуналните услуги доведе до това масово обедняване на населението, до тази жестока експлоатация на работещите и до тези социални неравенства.
Между другото наскоро ми попадна едно изследване на London School of Economics, което изследва 22 развити държави за 20 годишен период и установява, че хората от страните, в които държавата е по-активна в икономическия живот, се чувстват по-щастливи. Това е много показателно, особено като се има предвид, че по класациите са усещането за щастие, България неизменно е на последните места.
Никой от нас не отрича ролята на пазара, но не можем да превърнем например здравето на хората в обикновена стока, което де факто прави в момента нашата здравна система. Не можем да субсидираме на равна нога държавните и частните училища, при положение че има такъв висок процент на функционална неграмотност. Не можем да продължаваме да отдаваме на концесии подземни богатства, инфраструктура, от която зависи националната ни сигурност, редица комунални услуги – водоснабдяване, топлоснабдяване, обществен транспорт срещу „жълти стотинки“ концесионни такси.
Вие сте финансист с дългогодишен опит. Какво трябва да е отношението на правителството спрямо капиталовия пазар? Какви са проблемите?
Факт е, че има дългогодишно неглижиране на капиталовия пазар от редица правителства, които иначе биха могли да оказват по-активна подкрепа. Много проблеми има и нивото на корпоративно управление в България, непрозрачността на действията на мажоритарните собственици, липсата на върховенство на закона и адекватна защита на миноритарните акционери или облигационерите. Няма и адекватни стимули, както и адекватни инструменти за големи български институционални инвеститори да насочат по-големи средства натам. Подобряване на законодателството и надзора на контролните органи в тези посоки би могло да вдъхне малко живот и на нашия капиталов пазар. Сегментиране на фондовата борса и даване на възможност на по-малки компании да се листват при облекчени условия също е една възможна мярка в подкрепа.
Основният проблем на българският капиталов пазар обаче е свързан със структурата на нашата икономика, която е силно фрагментирана, с някои изключения няма големи жизнеспособни стопански субекти, които да търсят финансиране през борсата например. Кварталните магазини, нощните клубове и автосервизите едва ли имат място на БФБ. Докато не преориентираме профила на икономиката ни към по-високо технологични производства едва ли може да се надяваме, че нашият капиталов пазар ще направи квантов скок, както казват на запад.
Какво е решението на бежанския проблем?
Отдавна заявяваме, че генералното решение на бежанския проблем е решаването му на място. Това изисква от всички основни играчи на международно равнище, от международните организации като ООН, да положат максимални усилия за ускоряване и довеждане до успешен край на преговорите по Сирия, да се разработи план за икономическо възстановяване на целия регион и други такива. Докато това не бъде направено, Европа непрекъснато ще е изправена пред опасността от по-големи или по-малки бежански вълни.
Що се отнася конкретно до България, аз се уморих да питам и да не получавам отговор защо вече четвърта година не можем да защитим границата си така, че бежанците да минават само през контролно-пропускателните пунктове – там те ще могат да бъдат проверявани, отсявани, евентуално връщани и българската държава ще има пълна яснота относно техния брой, гражданство и статут. Дават се разнопосочни обяснения – колко труден бил теренът, как усилено се работело и т.н. Факт е обаче, че Унгария построи оградата си за 6 месеца, а сега до май ще завърши втора успоредна ограда, а ние, както се разбра през последните дни, сме имали да довършваме още 24 км.
Освен това България пропусна огромния шанс да се присъедини по въпроса към Вишеградската четворка, със страните от която имаме еднакви интереси и можеше да ги отстояваме заедно с тях. България не си взаимодейства ефективно с нашите съседи, за да търсим общи решения. Всъщност ние се оказахме в изолация, или по-точно ние се самоизолирахме, за което следва да бъдат отправени тежки критики както към Министерството на външните работи, на специалните служби и лично към премиера.
Как гледате на дипломатическото напрежение между Турция и Европа?
С безпокойство. Очевидно, че управляващите в нашата южна съседка са подчинили цялата си енергия на предстоящия при тях референдум. Искайки техни политици да правят агитация в чужди държави, те дори нарушават собствения си закон, който забранява това.
За съжаление години наред ЕС подценяваше процесите, които протичаха в Турция. Даже самият Съюз допринесе за сегашното положение като преди десетина години настоя да се премахне решаващата дума на турските военни в управлението на страната, без да си дава сметка, че те бяха крепителят на светската държава, създадена от Ататюрк. Бяха подценени тезите, които от няколко години се налагат от управляващите в Турция – ясно изложени в „Стратегическа дълбочина“ на бившия външен министър Давутоглу, а именно, че Турция е отговорна за „наследството на Османската империя“.
Българското правителство също нито прозря, нито се задълбочи, нито се организира да предприеме адекватни мерки за защита на сигурността ни.
Сега сме изправени пред редица провокации във връзка с предстоящите избори, като ясна подкрепа от представители на турското правителство за определена партия, като открито финансово съдействие за предизборната кампания в полза на тази същата партия, организиране на безплатен транспорт за деня на гласуването.
Уверявам ви, че това внася сериозно безпокойство както в българите, така и сред болшинството от сънародниците ни с мюсюлманско вероизповедание. Затова още след влизането ни в Народното събрание ще поискаме промени в Закона за политическите партии, закона за вероизповеданията, както и закона за българското гражданство, с което да се въведат определени ограничения за двойното гражданство и редица други мерки, които да гарантират ненамеса на чужда държава във вътрешната ни политика.
Какво трябва да бъде отношението на българската държава спрямо Русия? Трябва ли да паднат санкциите на Запада спрямо част от водещите бизнесмени от страната?
Не искам да говоря за дълбоките връзки, които традиционно свързват народите на България и Русия, но България не може да има враждебни отношения с Русия. За съжаление през последните години редица наши политици възприеха не само остър език спрямо нея, но и редица практически действия, които допълнително влошиха двустранните ни отношения – напр. спирането на всички енергийни проекти. От изтекла в публичното пространство кореспонденция между нашето правителство и ЕС се вижда, че всичко това е станало заради външен, политически натиск. Е, как можа една Унгария да устои и да премине през всичко това и да продължи строежа на атомната си централа, а ние не можахме?
Що се отнася до санкциите по принцип, общоизвестно е, че навсякъде, където такива са налагани, те не са довели до положителен резултат. Още повече, че както виждаме, специално ЕС мери някак си с „двоен аршин“ по отношение на тях – за едни проекти може, за други не може.
Така че в АБВ сме категорични, че ще работим за отпадането на санкциите срещу Русия и то не пасивно, а активно ще инициираме тази политика на ЕС да се преосмисли и сме сигурни, че ще намерим немалко съюзници за това.
Защо избирателите трябва да дадат гласа си за Коалиция „АБВ – Движение 21“?
Защото ние сме тези, които най-точно отразяваме новите световни политически теденции и то тези тенденции, които са насочени към преодоляване на безусловното подчинение на живота на хората на пазара и на пазарните сили. Нашата програма, нашите виждания са подчинени на това, че хората трябва да бъдат във фокуса на всяка политика – техният труд да бъде достойно оценяван и заплащан, да имаме образована нация, здрава и дълголетна.
Надявам се, че ще можем да обясним това и съм убеден, че избирателите ще разберат защо трябва да дадат гласа си за Коалиция „АБВ – Д21“.