Най-важното за: Конфликтът в енергетиката

Повишението на добавката, която се начислява заради скъпата електроенергия по дългосрочни договори, доведе до протести на работодателите и в крайна сметка – до конфликт в рамките на една от основните бизнес организации – КРИБ.

Проблемът в енергетиката

Проблемите в енергетиката се дължат на три основни причини - излишък на мощности, преференциални цени, гарантирани с дългосрочни договори (50% от цялата изкупувана енергия) и лоши регулации, усилени от политически натиск. Високата енергоемкост на българската индустрия в комбинация с липсата на ефективна политика за защита на енергийно бедните доведоха дотам, че последиците от неизбежното увеличение на цените се усещат остро от потребителите.

Трудно е да се определи дали само добавката „задължения към обществото” (вноска във фонд „Сигурност на енергийната система”) стои в основата на конфликта. Но е факт, че до безпрецедентните протести на работодатели се стигна заради намерението на КЕВР да изравни добавката, която плащат битовите потребители и малкия бизнес, с тази на работодателите.

Предисторията

Присъединяването на ВЕИ, които имат дългосрочни договори с гарантирано висока цена, и скъпите проекти по реконструкция и разширяване, изпълнени съответно от AES и „Контур Глобал”, са основната причина за ценовия натиск в енергетиката. Въпреки че се коментира по-малко, своят принос дадоха и привилегированите ценови условия за заводски централи (някои печелят повече от продажби на ток, отколкото от дейността си) и топлофикации.

Споразуменията с т. нар. американски централи – ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 3, с които се гарантира изкупуване на електроенергията по преференциална цена за 15 години, бяха договорени по време на управлението на СДС и препотвърдени от НДСВ и правителството на Тройната коалиция (за новите мощности на AES, например, има общо шест анекса).

„Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозите, заложени в договорите. Независимо от това те са сключени“, твърди по този повод прокуратурата, която проверяваше договорите в енергетиката през 2013 г. В резултат, според нея, през годините електроенергията се е оскъпила между 10 и 25 на сто. Последваха преговори със собствениците на „АES – 3С Марица Изток 1” ЕООД и „Контур Глобал Марица Изток 3” ЕАД с цел ограничаване на плащанията за т. нар. студен резерв.

Тези преговори бяха приключени през пролетта, когато бе договорено споразумението за намаляване на цената, която НЕК ще плаща за разполагаемост на американските ТЕЦ, което носи икономия от почти 100 млн. лева по-малко на година. То обаче не е влязло в сила, тъй като НЕК се затруднява да осигури средства за изплащане на задълженията си към двете ТЕЦ, което е условие за прилагане на отстъпката. Дали това ще се случи зависи от успеха на БЕХ (дружеството – майка на НЕК) да си осигури заем за 650 млн. евро или да пласира облигации на същата стойност. Погасяването трябва да се извърши до 30 ноември. В момента тече срокът от втората фаза на процедурата, свързана с подаването на обвързващи оферти от банките, която трябва да приключи до 27 октомври. Все още няма подадени оферти за облигации, а за осигуряването на синдикиран заем са подали оферти две банки.

Историята с преференциите за ВЕИ е също толкова дълга.

През 2007 г. е приет първият закон за ВЕИ, който задължава НЕК да присъединява всяка построена фотоволтаична или вятърна централа при цени, които надхвърлят 800 лв. на квтч. През следващата година срокът на задължително изкупуване на ток от соларни централи е увеличен от 12 на 25 години.

През 2011 г. цените на соларните панели вече са поевтинели драстично и бумът на ВЕИ е в разгара си. Към март има фотоволтаични проекти (с предварителни или окончателни договори) за 1738 мегавата при цел 303 мегавата към 2020 г. Едва тогава с промени в закона се въвеждат ограничения за тези проекти. Цената за изкупуване на тока от тях е понижена от 699 на 485 лева, срокът на договорите също е намален (на 20 години за фотоволтаиците и на 12 години за вятърните)

През юни 2012 г. ДКЕВР обяви увеличение на цените на електроенергията с 13%. По-късно стана ясно, че то се дължи на бума на присъединени мощности (някои в последния ден, преди да паднат цените). През септември същата година в опит да осигури компенсации за зеления ток, НЕК въведе временна такса достъп за ВЕИ, която стига до 40%. Тя падна в съда година по-късно.

През януари 2013 г. започнаха протести срещу високите цени на електроенергията, които доведоха да оставката на първото правителство на Бойко Борисов.

Последваха сигнали до прокуратурата, проверки и първоначален натиск върху цените на ЕРП, като първото понижение на цените на тока бе основно за сметка на техните технологични разходи.

След това имаше три опита да се формулира нов ценови модел в енергетиката – при двата служебни кабинета и правителството на Пламен Орешарски. Те, общо взето, се ограничиха до преразпределяне на тежестта, породена от дългосрочните договори за изкупуване. Бе отворена само една възможност за нови парични постъпления в системата – приходите от търговия с квоти парникови газове, но тя се оказа надценена. Положително влияние имаше решението да се премахне таксата върху износа на ток през 2013 г., когато свръхпроизводството бе остър проблем. Като цяло системата се крепеше тъй като  домакинствата и малкият бизнес понасяха по-голямата тежест, както и благодарение на това, че предишните състави на комисията не предвиждаха пълна компенсация на разходите за изкупуване на скъпа енергия.

Така НЕК продължи да трупа дългове, а ЕРП започнаха да си прихващат суми, за които ДКЕВР не бе предвидила компенсация.

Към края на 2014 г. стана ясно, че моделът не работи и бе въведена 20% такса за енергията от фотоволтаичните и вятърните централи в полза на НЕК. Тя бе отменена от Конституционния съд по искане на президента. Като следваща мярка ДКЕВР сезира Европейската комисия за това, че договорите с ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 3 са неправомерна държавна помощ, надявайки се, че така  те може да се разтрогнат .

В началото на 2015 парламентът гласува промени в закона за енергетиката, които трябваше да намалят привилегиите за нови зелени централи и високоефективното комбинирано производство. Но останаха преференции за някои централи на биомаса, чиято отмяна е на дневен ред сега.

Последният ход бе свързан с пререзапределението на тежестта на таксата „Задължения към обществото”, което именно доведе до ескалацията на конфликта. Тази такса е добавката към цената заради скъпите зелена и кафява енергия и тока от ТЕЦ "Марица изток" 1 и 3.

Добавката за компаниите на свободния пазар (това са около 4500 клиента) бе увеличена двойно на 40 лв. за мегаватчас, което ще струва над 200 млн. лева годишно на бизнеса. Така добавката се изравни с тази за бита, както изисква Законът за енергетика. Около 30 предприятия, които консумират над 30 гигаватчаса електроенергия годишно ще получат помощ под формата на 85% отстъпка от зелената компонента в такса "Задължения към обществото". Това ще стане след като наредбата бъде одобрена от ЕК, което още не е факт.

Действащи лица

Конфликтът е между инвеститорите във ВЕИ и т. нар. американски централи, от една страна, и по-голяма част от ръководствата на работодателските организации, от друга. Позицията на техните ръководители търпи промени. Първоначално КРИБ се придържаше плътно към мнението на големите енергийни потребители.

През октомври бе публикувана т. нар. пътна карта, в която се говори за национализация на американските централи и за изкупуване на кредитите на ВЕИ чрез Българската банка за развитие. По-конкретно в съобщението се казва, че „По предложение на НПРО, бе взето решение Министерството на енергетиката да проведе среща с потенциален инвеститор, за да се проучат възможностите държавата да предложи за изкупуване акциите на „AES Марица изток 1“ и „Контур глобал Марица изток 3“, като на потенциалния инвеститор се предостави правото за изграждане на нов далекопровод и/или да му се осигури достъп до съществуващия далекопровод за директен износ.“ Пътната карта доведе до известно разколебаване на позицията на част от работодателите най-вече заради предложената национализация на двете американски централи. Не е ясно дали идеята за това е на БСК или и на КРИБ. Бившият председател на КРИБ Иво Прокопиев разкритикува сегашното ръководство на най-голямата работодателска организация и изказа предположения, че става дума за турски инвеститор. Има и други предположения за националността на този потенциален купувач.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова отрече правителството да се е съгласявало с национализация.

Спорът придоби и персонални измерения. На сайта bgrabotodateli.org, зад който стоят четирите национално представени работодателски организации, се появи списък на “публични личности с персонални интереси в бизнеса с ВЕИ”

Работодателските организации внесоха и сигнал срещу петима депутати за конфликт на интереси в областта на енергетиката.

След публикуването на т. нар. пътна карта ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 3 заявиха, че ще напуснат КРИБ. Осем организации на работодатели в енергетиката разпространиха декларация срещу некоординираните с тях позиции на ръководството на организацията.