Лена Комилева, главен икономист в G Plus Economics и Джулиан Лий, Bloomberg за рекордния износ на петрол от Русия в интервю за Анна Едуардс от Bloomberg на 21 декември 2015.
Никой не очакваше Русия да се държи по този начин през 2015, особено за увеличението на производството. Какво ни показва това за 2016?
Джулиан Лий, Bloomberg: Мисля, че сте абсолютно права, повечето анализатори предвиждаха, че руското производство ще падне. Не заради решение на правителството, а защото промишлеността е силно зависима от застаряващи находища в западен Сибир. Очакваше се, че заради ниските цени, промишлеността няма да има средствата да инвестира и производството ще намалее по естествен път, но това не се случи. Имахме ръст на производството и рекорд в ерата след Съветския съюз в четири от месеците.
Осезаемо е, че мненията за 2016 се променят. Само до преди 2 месеца, Международната енергийна агенция предвиждаше, че руското производство ще спадне с близо 100 000 барела на ден. Миналия месец прогнозира, че то ще остане без промяна, а последния ѝ доклад от преди 2 седмици показва, че производството ще се увеличи през 2016. Това ще стане само с около 20 000 барела на ден, но това със сигурност е голяма промяна.
Лена, големите петролни играчи се борят за пазарни дялове, изглежда това е голямата тема на 2015 и видяхме пренасищането като резултат от това. Виждате ли нещо, което може да промени тази динамика, с наближаването на 2016?
Лена Комилева, главен икономист в G Plus Economics: Като макроикономист, предполагам е много изненадващо да виждаме как за толкова дълъг период структурни фактори и предлагането влияеха на петролния пазар, а през това време се обръща внимание и на търсенето заради реакцията в отговор на решението.
Разбира се, очакванията за продължителна слабост в цените на петрола предизвикани от желанието на производителите за увеличаване на дела им, както вие правилно отбелязахте, в комбинация със силния долар. Той е подкрепен и от фактори, които понижават цените на петрола като намаляване на задлъжнялостта и свръх предлагане в развиващите се пазари по отношение на промишлените наличности. Както и продължаваща дефлация и репресия, която кара ЕЦБ да продължи да печата пари.
Така че притеснението тук, че заради реакцията в отговор на решението, слабият петрол става започва сам да движи намаляването на очакванията за инфлация. Разбира се, най-лошите очаквания на световните валути от своя страна създават този страх от разместване на цените отвъд петрола. Така че се притеснявам от този по-голям катализатор.
Изглежда, че се появява във всеки разговор, знаем какво стана и със суровините. Когато погледнете какво прави ОПЕК, бихте ли казали, че стратегията им да се борят за пазарен дял се провали, имайки предвид какво прави Русия в Съединените щати?
Джулиан Лий, Bloomberg: Наистина е лесно да изкажем такъв аргумент, но ето ни повече от година по-късно, цените са на 11 годишно дъно и това далеч не изглежда като успех. Но мисля, че трябва да погледнем каква беше алтернативата и особено за Саудитска Арабия и другите арабски производители на петрол.
Според тях, единствената алтернатива беше да се намали производството, за да се запазят цените.
Това щеше да създаде условията за още една година на голям ръст в производството на САЩ, за да могат след това да го намаляват все повече и повече. Не трябва да забравяме, че през последните 3 години, производството в Съединените щати нарастваше с над 1 млн барела на ден, а сега е без промяна.