Нестабилността след изборите в Испания остава

Дейвид Лиа, старши анализатор за Европа на Control Risks и Лена Комилева, главен икономист в G Plus анализират ефекта от резултатите от изборите в Испания, в които няма победител в пълно мнозинство. Дейвид Лиа и Лена Комилева разговарят с Анна Едуардс от студиото на Bloomberg в Лондон на 21 декември 2015.

Този резултат носи ли повече несигурност, отколкото очаквахте в петък?

Дейвид Лиа, старши анализатор за Европа на Control Risks:

Да, в голяма степен. Сега имаме два големи блока. Десният с Народната партия и Сиудададос и в ляво - социалистите, Подемос и обединената левица.

И двата практически има равен брой места и нито един от двата няма мнозинство.

Така че това е блокада.

Сиудаданос може евентуално да подкрепи лява коалиция. Зависи дали регионалните партии ще се включат. Доста затегната е ситуацията.

Можете ли да кажете дали ще имаме ляво правителство или по-скоро дясно? Или дори и това в момента не можем да кажем?

Не можем. Трябва да мине малко време, преди да стигнем до вероятността за правителство. Според мен сега изглежда по-трудно за десницата да стигне там.

Защото имат по-малко естествени съюзници сред малките партии.

По-рано казахте, че по който и начин да се развие ситуацията, ще бъде не особено добре спрямо пазарите, както правителството на Рахой.

Лена Комилева, главен икономист в G Plus: Точно така. Политическата нестабилност бе постоянната тема в Испания и в този смисъл изборите повториха основния мотив.

Крайният сценарий сега е политическият риск да блокира възможността на ЕЦБ да прави изкупувания като крайна мярка в Гърция.

Испания е на другия край на кредитния спектър, но испанските облигации не се представяха добре в последните месеци и това показва, че при политически риск и дори несигурността за нарастването на дълга спрямо БВП - имаме по-голям фундаментален риск срещу по-малка печалба.

Испанската доходност се понижи. Това вероятно се дължи на факта, че сме в ситуация на висока ликвидност.

Пазарите мигрират от развиващите се страни и петрола, обратно към суверенните облигации и Испания се възползва от тази по-широка пазарна тема.

Тревогата е, че ако можем да очакваме изравняване днес на пазара, откриват се и  някои краткосрочни възможности, което е негативно за дългосрочните инвестиции в Европа. А точно оттам ще дойде растежът.

Свързвате ли това с другата тема - тази около партиите срещу естаблишмънта, които се засилват, обезверяването на избирателите? Това се повтаря не само в Европа.

Дейвид Лиа, старши анализатор за Европа на Control Risks: Да, повтаря се. Вярно е в известна степен. То подчертава факта, че в много страни тези нови партии се справят сравнително добре, но не успяха наистина да изместят традиционните от второто място.

Оставаме в ситуация на несигурност като тази. Испания през уикенда е най-добрият пример.

На фона на всички проблеми в испанската икономика, а те още са налице, особено високата безработица, има известно възстановяване в старата. Как това ограничи подкрепата за Подемос?

Всъщност това поляризира още повече електората. Някои хора си казаха, че виждат възстановяване в момента, а безработицата леко спада, но все пак остава много висока. Има и въпроси около това как възстановяването ще се усети на улицата.

Това се отрази на възхода на Подемос и на останалите партии от опозицията.

Това го виждаме в цяла Европа.

Какво ще кажете за каталунския въпрос? И как бе изигран на изборите. Социалистите сякаш са склонни да се споразумеят с каталунците, но други провинции - или по-скоро Рахой би желал повече Испания да остане единна и това се прие добре извън Каталуния. Това е сложна картина, нали?

Точно така. Ако разгледаме резултатите на по-малките партии, левите каталунски сепаратисти и националисти получават 9 места. Десните каталунски националисти - 8 места.

Това показва колко е трудна ситуацията.

Не е лесно да се постигне споразумение с която и да е от тези две партии. Като имаме предвид, че приоритетът им ще бъде референдум за отделяне от Мадрид. А големите две партии - социалистите и Народната партия не искат - техният приоритет е единство.

Къде отиваме?

Лена, смятате ли, че най-големият въпрос през 2016 ще бъде дали ще има реформи, дали ще има фискални стимули от правителствата в Европа? Защото през 2015 беше отново година на централната банка. Очакваме ли твърде много от централната банка и по-малко от правителствата?

Лена Комилева, главен икономист в G Plus: Така е. Имаме негативни лихви, дори са вече още по-негативни след като ЕЦБ ги намали още.

Имаме QE, но няма да имаме нови още по-дълго време. Еврото получи голямо ефективно оскъпяване спрямо валутите на развиващите се валути и има граница колко инфлация можем да внесем.

Тя трябва да дойде от органичен, вътрешен ръст и това означава, че правителствата трябва да се намесят.