В първия от години насам порив за търсене на сигурни убежища глобалните инвеститори откриват, че съществуват надеждни алтернативи на американските държавни облигации.
Доходността на 10-годишните съкровищни облигации се понижи с около 40 базисни пункта тази година, като през последните няколко дни за кратко падна под 4% заради вълната от мита на президента Доналд Тръмп, които според икономисти повишават риска от рецесия.
За разлика от тях сравнимите лихвени проценти в Европа и Япония, които също се сринаха на фона на нежеланието за поемане на риск, остават нагоре през тази година. В Германия 10-годишните облигации при 2,66% доходност отразяват перспективата за наводнение от облигационни емисии, тъй като правителството увеличава разходите за отбрана. В същото време лихвеният процент по 10-годишните японски облигации се покачи, след като прекара години около нулата, и сега е около 1,25%, тъй като инвеститорите се подготвят за по-строга парична политика там.
Макар че и двата показателя все още са доста под доходността на ДЦК на САЩ, те са на нива, които ги правят да изглеждат по-привлекателни от съкровищните облигации за европейските и японските инвеститори, които хеджират доларовата си експозиция при покупката на американски ценни книжа. Това би могло да подтикне инвеститорите да пренасочат алокациите си към родните си пазари, където перспективите по отношение на политиката изглеждат по-стабилни.
Доходността по германските облигации изглежда по-примамлива за европейските инвеститори
„Идеята, че различни политики на администрацията могат да подкопаят чуждестранното търсене на държавни ценни книжа, става все по-актуална“, каза Матю Раскин, ръководител на отдела за изследване на лихвените проценти в Deutsche Bank AG.
Всичко това води до свят, в който изключителността на САЩ вече не е доминираща тема, с потенциално съдбоносни дългосрочни последици: Deutsche Bank предупреждава за „криза на доверието“ в долара, докато UBS Group AG вижда по-силната позиция на еврото като световна резервна валута.
Все пак, докато не настъпи подобна промяна, си заслужава да подхождаме със здравословна доза скептицизъм. В средата на 2023 г. бундовете изглеждаха също толкова привлекателни, само че агресивната разпродажба на държавни ценни книжа доведе до това, че доходността на 10-годишните американски облигации достигна 5%, което намали предимството на Европа по отношение на доходността. Ако митата възродят инфлацията, това може отново да доведе до повишаване на доходността в САЩ.
Въпреки това фактът, че подобна промяна в потоците изобщо се обсъжда, показва, че инвеститорите се подготвят Европа да играе по-голяма роля на световните пазари, тъй като конкуренцията за капитал се изостря. Това би могло да доведе до по-голяма уязвимост на пазара на американски държавни ценни книжа, който през последните години се оказа склонен към отдръпване на купувачите поради опасенията, че предлагането може да нарасне.
Спадът на цените на американските съкровищни облигации в понеделник изглежда за някои пазарни наблюдатели като знак, че привлекателността на убежището намалява. „Разпродажбата на съкровищни облигации може да е сигнал за промяна на режима, при който американските съкровищни облигации вече не са глобалното убежище с фиксирана доходност в периоди на намаляване на риска“, пише в бележка по имейл Бен Уилтшир, стратег на отдела за търговия с лихвени проценти в Citigroup Inc.
Един от ранните тестове е във вторник, когато правителството на САЩ ще продаде тригодишни ценни книжа на стойност 58 млрд. долара, последвани от 10- и 30-годишни падежи по-късно тази седмица.
Какво казват стратезите на Bloomberg...
Търговците на облигации ще се опитват да преценят кой ще реагира пръв - дали Фед, или президентът Тръмп? Ако и двамата се придържат към сегашната си позиция, всеки аукцион на държавни ценни книжа е мина, в която инвеститорите ще се страхуват да навлязат. Пише Марк Кранфийлд, стратег на Markets Live, Сингапур.
При положение че светът е на ръба на шок за глобалния растеж, освен ако митата не бъдат съществено смекчени, пазарът на държавни ценни книжа обикновено би могъл да действа като сигурно убежище. Но стандартните правила на международните финанси са в процес на промяна. Държавните ценни книжа и доларът вече не са безрисковите инструменти, които някога са били. Пише Симон Уайт, макростратег, Лондон.
Засега последните ценови движения изправят инвеститорите пред парадокс - инвеститорите се насочиха към съкровищните облигации като убежище в суматохата около търговската война, повишавайки цените им и генерирайки печалби за настоящите им притежатели. И все пак, тъй като доходността се движи в обратна на цената посока, облигациите стават по-малко привлекателни за новите купувачи, на които сега се предлага по-малка възвръщаемост.
Традиционно бюджетният дефицит на САЩ се финансира отчасти чрез вълна от капитали от цял свят, които търсят експозиция в държавни ценни книжа. Според анализ на Barclays Plc на данните за движението на фондовете чуждестранната собственост върху американските държавни ценни книжа възлиза на около една трета от пазара, а чуждестранният сектор е най-големият източник на търсене на американски облигации през миналата година. Това отразява нетни покупки на стойност 910 млрд. долара, около половината от които са в съкровищни облигации, посочват оттам.
Важно е да се отбележи, че според данни на правителството на САЩ по-голямата част от чуждестранните притежания на ДЦК са с по-дълъг матуритет. Това означава, че с намаляването на чуждестранното търсене кривата на доходността в САЩ може да се изравни, каза Алес Кутни, ръководител на отдела за международни лихвени проценти във Vanguard, което означава, че дългосрочните лихвени проценти се повишават спрямо краткосрочните.
Чуждестранните инвеститори купуват предимно облигациите с по-късен матуритет
До дни може да се появи ранна индикация за това как инвеститорите се справят с глобалните промени в доходността. Новата фискална година в Япония току-що е започнала - време, когато фирмите там обикновено преразглеждат стратегиите си за разпределение на средствата. Япония е ключов играч на световните пазари на облигации поради десетилетната политика на свръхниски лихвени проценти на Японската централна банка, която изпрати инвеститорите в широкия свят в търсене на доходност.
„Възможно е да има пренасочване на средства от страна на японските инвеститори, тъй като доходността в Европа е по-привлекателна“, каза Хидео Шимомура, старши портфолио мениджър във Fivestar Asset Management Co. в Токио.
„Мисля, че това е посоката, в която ще поемат японските инвеститори като цяло.“
Германия постави началото на промяната в началото на март, когато обяви плановете си да отблокира стотици милиарди евро за отбрана и инфраструктура. Доходността на облигациите се повиши, тъй като инвеститорите очакваха наводнение от облигационни емисии, за да платят разходите.
Големият резерв от излишни спестявания на Европейския съюз означава, че той е най-големият чуждестранен държател на публичен дълг на САЩ, а също така играе огромна роля в корпоративното финансиране на САЩ. Ако европейските държави значително увеличат инвестициите, тези спестявания могат да бъдат задържани у дома.
Междувременно политиката на САЩ при Тръмп изглежда по-малко стабилна, което може да намали привлекателността на държавните ценни книжа. Освен с търговската си война Тръмп преобърна вътрешната политика, като предприе усилия за драстично свиване на федералното правителство, и отчужди дългогодишни съюзници, като изрази желание да придобие Панамския канал, Гренландия и Канада.
„Международният пазар наистина се почесва по главата и какви са принципите, които се застъпват, и как това натежава върху сигурността на очакваната възвръщаемост в бъдеще“, каза Марк Хауърд, старши анализатор на мултистратегии в BNP Paribas.
Във всеки случай все повече инвеститори и стратези се подготвят за повишаване на лихвените проценти в Европа. Хауърд очаква „постепенно връщане към по-националистически инвестиционен процес“ и смята, че „по-високата доходност в Европа и Япония ще задоволи тези националистически импулси“.
„Ако навлизаме във фаза на по-нататъшна деглобализация в дългосрочен план, това може да бъде фактор, който да повлияе на баланса между търсенето и предлагането на по-дългосрочни държавни ценни книжа“, каза Читранг Пурани, портфолио мениджър в Capital Group Inc.