През изминалата година Турция възстанови изчерпаните си валутни резерви и по този начин укрепи финансовия си запас, който е от решаващо значение за преодоляване на пазарните сътресения.
Този резерв даде на властите сили да се противопоставят на най-голямата криза в страната от почти десетилетие, предизвикана от задържането на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, най-сериозния съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Когато чуждестранните инвеститори потърсиха изход след новината, че Имамоглу е задържан от полицията на 19 март, което срина лирата, централната банка предприе навременни действия, като ефективно се намеси на валутните пазари и повиши основния лихвен процент, за да ограничи спада на лирата.
Седмица по-късно Ердоган до голяма степен остави кризата зад гърба си. Турските пазари се стабилизират, а валутата, акциите и държавният дълг се движат в границите на ново равновесие. В разгара на дългогодишен турски дебат обаче критиците, включително основната опозиция в страната, твърдят, че паричният орган отново е прикрил грешките на президента.
„Ако централната банка не се беше намесила, по-слабата лира щеше да доведе до драматично засилване на ефектите от вносната инфлация“, коментира Питър Кинсела, ръководител на валутната стратегия в Union Bancaire Privee Ubp SA в Лондон. „Това беше правилното решение.“
Имамоглу беше на няколко дни от обявяването на кандидатурата си за президентските избори през 2028 г., когато беше задържан по обвинения в корупция и тероризъм - обвинения, които той отрича. Правителството настоява, че арестът произтича от дело, в което то няма никаква роля.
Турските акции поевтиняха със 17 %, лирата за кратко падна над 40 за щатски долар, а доходността по облигациите се повиши, след като новината за задържането се разпространи и предизвика масови протести, които продължиха с пълна сила през следващите дни.
Според икономисти от Goldman Sachs Group Inc. централната банка е похарчила около 25 млрд. долара през следващите три дни, за да защити лирата. Банката успя да задържи курса благодарение на огромните резерви, които е натрупала след местните избори миналата година.
Лирата спадна с 0,8% спрямо долара тази седмица, като намали загубите от миналата седмица, докато турските акции са на път да постигнат най-големия си седмичен ръст от три седмици насам. Резултатите от търговията с облигации са разнопосочни на фона на опитите за възстановяване, като доходността на двугодишните облигации удължи ръста си, доходността на петгодишните облигации спадна, а тази на десетгодишните държавни облигации се стабилизира.
Ако настроенията се променят още повече, според някои анализатори банката може да загуби способността си да защитава лирата. Според изчисленията на Bloomberg Economics, ако централната банка продължи интервенциите си с темпото, отчетено през миналата седмица, нетните резерви могат да спаднат до нула до средата на април.
Пьотр Матис, старши валутен стратег в In Touch Capital Markets, коментира, че дори централната банка на Русия, която разполага с много по-големи валутни резерви, е трябвало „да пусне рублата, когато беше под значителен натиск от продажби“.
За да се увери, че инвеститорите остават на нейна страна, Турция може да се наложи да спре цикъла си на намаляване на лихвените проценти през следващия месец, след като вече повиши основния лихвен процент на извънредно заседание миналата седмица. От Goldman Sachs дори посочиха, че може да се стигне до повишение с 350 базисни пункта, за да се привлекат инвеститорите към активите в лири.
Намаляването на финансовите средства не решава и основния проблем, който стои в основата на обезценяването на лирата - несигурната политическа обстановка в Турция.
„Моята предубеденост е: изгарянето на валутните резерви в случая на Турция едва ли е в състояние да стабилизира валутните курсове на лирата, докато политическата несигурност оказва натиск върху стойността на лирата“, коментира Улрих Лойхтман, ръководител на отдела за валутни изследвания в Commerzbank във Франкфурт.
Въпрос за автономия
Републиканската народна партия, известна като CHP, в която членува Имамоглу, заяви, че действията на банката поставят под въпрос нейната независимост.
„Централната банка, някога пазител на доверието в паричната политика, сега функционира като ликвиден буфер за политическия риск“, заяви в сряда пред Bloomberg Ялчин Каратепе, заместник-председател на партията. Той обвини банката, че извършва такива продажби в „непрозрачност“.
Банката разглежда стабилизирането на турската лира като ключов стълб в борбата си с инфлацията - политика, въведена много преди сътресенията от миналата седмица. Тя отказа да коментира обвиненията на опозицията.
В обръщение към членовете на германско-турска бизнес камара в сряда управителят на Турската централна банка Фатих Карахан заяви, че банката е действала бързо, за да овладее пазарната нестабилност миналата седмица, така че въздействието ѝ върху икономиката да остане временно. От началото на седмицата курсът на лирата е стабилен и се движи около 38 пункта за долар.
Такива действия бяха необходими, за да се предотврати възможността турските граждани отново да обменят големи части от спестяванията си в долари, което би подкопало близо двегодишните реформи, насочени към насърчаване на задържането на лири.
„По-бързото обезкървяване на резервите може да доведе до бързо влошаване на настроенията в страната по отношение на лирата“, смята Селва Бахар Базики от Bloomberg Economics.
Тази опасност вече не изглежда непосредствена. Инвеститорите са все по-убедени, че политическите сътресения от миналата седмица няма да доведат до обрат в икономическата политика, след като Ердоган подкрепи конвенционалните политики на министъра на финансите Мехмет Шимшек.
Забавяне на спада
„Спадът на нетните резерви изглежда значително се е забавил, като в понеделник достигна около 1,3 млрд. долара“, казва Еркин Исик, главен икономист в QNB Bank. Във вторник резервите нараснаха с 400 млн. долара, вероятно подпомогнати от по-високите лихвени проценти, определени от монетарната власт, каза той.
До президентските избори през 2023 г. турските власти разполагат със стотици милиарди долари от резервите си, за да се опитат да създадат икономика с бърз растеж и ниски лихвени проценти. Това доведе до висока инфлация и остави Турция на червено.
Нетните валутни резерви на банката са били силно отрицателни, тъй като тя е разчитала на валутни суапове с местни кредитори, за да подсили резервите си. Когато се приспаднат тези задължения, нетната резервна позиция може да падне под нулата, което означава, че централната банка дължи повече чуждестранна валута, отколкото притежава.
От средата на 2023 г. правителството работи за обръщане на щетите, като преориентира икономиката към високи лихвени проценти и стабилна валута, която се разглежда от много турци като барометър за икономическото здраве. Високите лихвени проценти, които достигнаха своя връх от 50% точно преди местните избори миналата година, помогнаха за привличането на вложители в лирата, а централната банка успя да възстанови изчерпаните си резерви.
„Ролята на централната банка е да запази финансовата стабилност и доброто функциониране на финансовите пазари“, заявява Гийом Треска, глобален стратег за пазарите на ценни книжа в Generali Investments. „Обратното би било пагубно за турската икономика и турските граждани чрез по-висока инфлация“.