Описвайки 2 април като „Ден на освобождението“, когато ще отприщи „голямото нещо“, президентът Доналд Тръмп изглежда възнамерява да промени основните търговски партньорства на САЩ с набор от реципрочни мита.
С наближаването на крайния срок все още не е ясно колко далеч ще стигне той, за да преобърне сегашната основана на правила система на световната търговия. Несигурността разтърси финансовите пазари, накара икономистите да намалят прогнозите си за растежа на САЩ и принуди централните банкери да вземат предвид потенциалното инфлационно въздействие на по-високите разходи за внос.
Има признаци, че Тръмп може да не изпълни всичките си заплахи - или поне не всички наведнъж. Според един от сценариите, който бе оповестен от служители на Белия дом, той може вместо това да започне разследвания, за да потърси правно основание за някои от митата няколко месеца по-късно, в допълнение към налозите, които ще наложи незабавно с извънредна заповед.
Какво представляват реципрочните мита?
Терминът „реципрочни“, когато се използва в контекста на търговията, обикновено се отнася до мерки, предприети от двете страни, за да се осигури справедливост в двустранната търговия. През по-голямата част от последните 90 години това обикновено означаваше намаляване на търговските бариери. В САЩ Законът за реципрочните търговски споразумения от 1934 г. бележи края на ерата на американския протекционизъм и позволява на САЩ и страните партньори да договарят по-ниски мита за стоките си. За Тръмп концепцията за „реципрочна търговия“ се появява в онлайн предизборни материали от 2023 г., когато те са описани като подход „око за око“ за коригиране на търговските дисбаланси чрез повишаване на американските мита.
Мита на САЩ във времето
Тръмп и неговите съветници твърдят, че практиките на много американски търговски партньори поставят собствените им износители в конкурентно предимство пред американските предприятия, което е в ущърб на американското производство. Изграждането на митническа стена около американската икономика ще стимулира чуждестранните производители или американските компании, работещи в чужбина, да изграждат съоръжения в САЩ и да наемат американски работници, като по този начин ще се обърне тенденцията за изчерпване на средната класа в страната, казват те. Стратегията има и друга, по-отдавна заявена цел: генериране на приходи, които да помогнат за намаляване на данъците.
Как ще действат реципрочните мита?
Според копие от меморандум, разпространен от Белия дом, новите данъци върху вноса трябва да бъдат персонализирани за всеки търговски партньор на САЩ. Целта е да се компенсират не само собствените мита на търговския партньор върху американските стоки, но и други фактори, за които се счита, че поставят американските производители в неизгодно положение, като например субсидии за предприятия, които се считат за несправедливи, регулации като правила за защита на личните данни, данъци върху добавената стойност (ДДС), управлявани валутни курсове и слаба защита на интелектуалната собственост.
Тези така наречени „нетарифни бариери“ са трудни за количествено определяне, което създава огромно предизвикателство за Службата на търговския представител на САЩ и Министерството на търговията, които са натоварени със задачата да предлагат новите налози за всяка отделна държава. Министърът на търговията Хауърд Лутник наскоро сравни задачата си с подготовката за предоговаряне на търговски споразумения с десетки държави - процес, при който постигането само на едно двустранно споразумение може да отнеме години.
Реципрочните мита могат да бъдат наложени по няколко начина: Те могат да се прилагат за конкретни продукти, за цели отрасли или като средни мита за стоки, пристигащи от определена държава. Министърът на финансите Скот Бесент наскоро сигнализира, че вероятно ще се приложи последният вариант, като заяви, че под наблюдение са около 15 държави и че всяка от тях „ще получи число, което според нас представлява техните мита“.
Теоретично САЩ биха могли да намалят митата в някои случаи с цел реципрочност. На някои държави може да бъдат предоставени изключения или намаления на митата, заяви Тръмп в дните преди митата да влязат в сила, макар че по-късно добави, че не иска да предоставя „твърде много“ изключения.
С какво реципрочните мита се различават от първоначалния план на Тръмп за универсални мита?
По време на предизборната си кампания Тръмп заплашваше да наложи универсално мито от 20% върху вноса от всички държави с изключение на Китай. Първоначално той заплашваше с мита от 60% върху вноса от Китай, но впоследствие наложи налози от 20% върху страната. Една реципрочна политика би била в по-голяма степен съобразена със спецификата на всяко търговско взаимоотношение. Тя предполага, че някои страни - особено тези с малко бариери за американските компании - могат да бъдат до голяма степен освободени от мита.
Кои държави ще загубят?
Ако САЩ съпоставят специфичните налози, налагани от държавите с най-високи мита върху американски стоки, най-силно ще бъдат засегнати страните с бързоразвиващи се пазари. Индия, Аржентина и голяма част от Африка и Югоизточна Азия ще бъдат най-застрашени, според Bloomberg Economics, който сравнява тарифните ставки между САЩ и техните търговски партньори.
Но голяма част от света би могла да бъде засегната, като се има предвид, че администрацията на Тръмп разглежда по-общо определение на търговската „справедливост“. САЩ имат общ търговски дефицит, което означава, че внасят повече от други държави, отколкото те внасят от САЩ, и Тръмп смята този дисбаланс за фундаментално несправедлив. Той неведнъж се е оплаквал от данъка върху добавената стойност на стоките, произведени в САЩ и продавани в други държави, особено от минималния 15% ДДС в Европейския съюз. Япония също има ДДС, известен като данък върху потреблението.
Според подадена от USTR информация във Федералния регистър администрацията на Тръмп е „особено заинтересована“ от търговските партньори с най-големи търговски излишъци със САЩ. В подаденото заявление са изброени 21 икономики, на които се падат 88% от цялата търговия със стоки в САЩ. Това са: Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, ЕС, Индия, Индонезия, Япония, Корея, Малайзия, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Швейцария, Тайван, Тайланд, Турция, Обединеното кралство и Виетнам.
Мита на икономиките спрямо САЩ и мита на САЩ спрямо тях
Има ли възможност за преговори?
Прецедентът сочи, че Тръмп обича първо да шокира, а после да преговаря. По време на първия си мандат като президент той предостави освобождаване от мита на някои държави и на някои вносни стоки след лобиране от страна на националните индустрии, които биха били засегнати от налозите. Китай избегна допълнителен кръг от мита през 2019 г., след като обеща да закупи още милиарди в ключови американски стоки, включително селскостопански продукти. В началото на февруари Тръмп отложи налагането на 25% мита върху вноса от Мексико и Канада, след като двете съседни на САЩ държави се споразумяха да предприемат по-строги мерки за борба с миграцията и трафика на наркотици по границата.
Все пак има признаци, че Тръмп ще бъде по-строг по отношение на търговията по време на втория си мандат. Пример за това: първоначално той даде сигнал, че Австралия може да бъде освободена от митата за стомана и алуминий, които той планира да наложи на всички държави. По-късно неговият съветник по търговията хвърли студена вода върху това, като заяви, че австралийският алуминий „убива“ американската индустрия.
Справедливи ли са реципрочните мита?
Зависи от това дали определението ви за „справедлив“ е достатъчно гъвкаво, за да отчете държавите на различни етапи на икономическо развитие. Нововъзникващите пазари са склонни да налагат по-високи мита върху вноса на определени стоки, за да защитят работните места и местните отрасли - сред които основно е селското стопанство - докато достигнат определено ниво на конкурентоспособност в световен мащаб.