Президентът Си Дзинпин засилва присъствието на Китай в Индо-Тихоокеанския регион и подлага на изпитание съюзниците на САЩ по чувствителни въпроси, докато вниманието на Доналд Тръмп е съсредоточено другаде.
От изпращането на бойни кораби в близост до бреговете на Австралия за безпрецедентни учения по стрелба през пускането на рекорден брой балони в „сивата зона“ около Тайван до оказването на натиск върху Тайланд във връзка с проблеми с правата на човека - Пекин засилва усилията си да проектира сила в региона. Освен това Китай излезе с остро предупреждение към Токио за Тайван - да не се „съюзява“ със сепаратистите. Япония формално не признава тайванската държава.
Внезапната прегръдка на Тръмп с Русия, скептичното отношение към съюзниците от НАТО и митата, които санкционират приятелски държави, подхранват притесненията дали САЩ са надежден партньор в областта на сигурността в Азия, където Вашингтон в продължение на десетилетия се явяваше буфер за Пекин. Лидерът на републиканците поиска Тайван да плаща повече за отбраната си, постави под въпрос пакта за сигурност на Вашингтон с Япония с думите: „Ние трябва да ги пазим, но не те нас“, и атакува съюзниците от Южна Корея и Австралия с мита върху металите.
За Си възможността да разбие отношенията на САЩ с партньорите им идва в деликатен момент, когато Китай се опитва да предпази икономиката си от повсеместните налози, които Тръмп увеличи с 20%. В отговор на митата Пекин продължава да прави нови опити да разколебае азиатските държави толкова, че те да са под прага за ответни мерки от страна на САЩ, като например засилва официалната реторика по отношение на Тайван, но в същото време се въздържа от големи учения около острова.
„Китайската държава натиска във всички посоки и просто гледа докъде може да стигне“, казва Бил Хейтън, сътрудник на Азиатско-тихоокеанската програма в Chatham House, независим британски мозъчен тръст. „Пекин завзема пространство, защото може, но когато срещне съпротива, ще спре и ще обмисли ситуацията“.
Действията на Китай представляват една по-широка кампания за предупреждение към страните да не застават на страната на САЩ по въпросите, които Пекин поставя на червена линия - например териториалните претенции върху Тайван и в Южнокитайско море, както и възможността да контролира етническите групи в собствените си граници.
По време на четиригодишния си мандат президентът Джо Байдън укрепи съюзите на САЩ в Азия в опитите на Вашингтон да овладее възхода на Китай. Тази кампания включваше знакова среща на върха с лидерите на Южна Корея и Япония и разширен достъп на САЩ до военни бази във Филипините, където Пекин и Манила имат конкурентни морски претенции.
Байдън също така прекъсна десетилетията на двусмисленост, като заяви, че ще защитава Тайван от всяко нахлуване от страна на Китай, който разглежда острова като отцепническа провинция. Позицията на Байдън не съвпадаше с дългогодишната позиция на САЩ, които нито гарантират, нито изключват военна намеса при нахлуване от Китай.
Докато Азия се подготвя за следващия цикъл от митата на Тръмп, който трябва да влезе в сила на 2 април, министърът на отбраната Пийт Хегсет тази седмица се отправя на първото си официално пътуване в региона, като ще посети Филипините и Япония, партньори на САЩ в областта на сигурността. Въпреки че ще отправи послание, че САЩ ще продължат да ги подкрепят, Хегсет вероятно ще засили и настояванията на Тръмп азиатските съюзници да увеличат разходите си за отбрана.
„Организационният принцип на администрацията на Тръмп е търговската политика“, смята Джош Липски, старши директор на Геоикономическия център на Атлантическия съвет. „Администрацията на Байдън беше различна. Това беше подход, насочен първо към националната сигурност, а Китай беше най-големият противник на САЩ“.
Досега азиатските страни, които се приспособяват към новата доктрина на Тръмп, са реагирали предпазливо на настъпателните позиции на втората водеща икономическа сила в света.
На въпрос дали Австралия - която миналата година премина през Тайванския проток - ще отвърне на Пекин за изпратените военни кораби, които в продължение на почти месец са обкръжавали страната, министър-председателят Антъни Албанезе отговори, че „всяко четвърто австралийско работно място зависи от търговията, а Китай е нашият основен търговски партньор“.
Този месец Тайланд, който е съюзник на САЩ по силата на договор, защити депортирането на 40 уйгури към Китай като „най-доброто решение“ за избягване на „огромни последици“ от страна на Пекин. В знак, че някои представители на администрацията на Тръмп наблюдават ситуацията, държавният секретар Марко Рубио порица тайландските власти за депортирането на хората, които според правозащитни организации ще бъдат подложени на преследване.
Готовността на Китай да подлага на изпитание съюзниците на САЩ е контраст в сравнение с периода малко преди Тръмп да спечели изборите, когато дипломатите му започнаха кампания на ласкателство. В резултат на това Пекин затопли отношенията си с Австралия и Япония и сложи край на четиригодишния граничен конфликт с Индия.
Затоплянето на отношенията, докато в същото време се налагат промени по въпросите на сигурността, е „противоречие, което изглежда подкопава целта на Китай да предизвика различия или търкания сред американските съюзи“, казва Дрю Томпсън, старши научен сътрудник в Университета по международни отношения „С. Раджаратнам“ в Сингапур.
„Вероятно в Пекин има съревноваващи се школи за най-добрия начин за постигане на целите на страната - дали става въпрос за използване на сила или дипломация“, допълва той.
Дипломатическите тактики се променят и от двете страни. Когато миналия уикенд сенаторът републиканец от Монтана Стив Дейнс се срещна с високопоставени китайски официални лица в Пекин в опит да подготви почвата за среща на върха на лидерите, a в дневния ред са преобладавали търговските въпроси. Американските сенатори и преди са оспорвали действия на представители на Комунистическата партия по чувствителни дипломатически въпроси - през 2023 г. Чък Шумър се изправя срещу Си по повод на това, че според него Пекин не е осъдил нападението на „Хамас“ в Израел на 7 октомври.
Макар че Тръмп не иска да отстъпи място на Китай в Азия, той отдръпва крак от педала на газта, коментира Майкъл Ватикиотис, старши съветник в Центъра за хуманитарен диалог със седалище в Женева, и добавя, че американският държавен глава е по-фокусиран върху проблеми като отвоюването на контрола върху Панамския канал: „Той иска печалбата, иска сделките.“
Когато двете страни най-накрая проведат търговски преговори, двойственото отношение на Тръмп към това да бъде главен гарант на сигурността в Азия може да играе в полза на Китай.
„Моят инстинкт е, че нещото, което Си ще поиска, е: Оставете Тайван“, добавя Ватикиотис. „И Тръмп може и да се съгласи с това.“